Мариян Лефтеров разказва историята на своя прададо – четник от Ботевата чета, Илия Джагаров, който е свалил Левски от бесилото и го е погребал.
Десетилетия вече продължава мистерията около гроба на Левски. Според учебниците по история след бесилото Васил Левски е погребан в позорните гробища край София. Според народните предания обаче Апостола е откопан и погребан отново в църквата „Света Парашкева”, днес „Света Петка Самарджийска” на ул. „Мария Луиза”, в подлеза на ЦУМ.
Мариян Лефтеров е правнук на Ботевия четник Илия Лазаров Джагаров (1843-1902). Той знае истината къде са костите на Апостола от своята майка, която я знае от своята майка, която я знае от своята майка – Мария, съпруга на Илия Джагаров.
Илия Джагаров е бил Ботев четник и куриер на Васил Левски. Когато обесват Апостола, той, заедно с още един свещеник българин, Христо Хамбаров – Гъската – член на софийския революционен комитет, се преобличат като турци, опиват заптиетата с вино, в което са сложили приспивателно, вземат тялото на Левски и го погребват в олтара на църквата „Св. Параскева Самарджийска”, вляво, от трапезата – точно там, където е намерен скелетът. Всичко е станало много бързо. Гробът е бил изкопан нелегално, скришно. „Ето това за нас е свещената истина и всички от нашата фамилия сме с убеждението ,че знаем къде е погребан Васил Левски” – казва Мариян.
Защо толкова дълго време прадядо му не е проговорил? Ето тезата на Мариян: „По време на турското робство прадядо ми не е могъл да тръби и да разгласява, че е свалил Левски от бесилото и го е погребал. Освен това той е бил простосърдечен, родолюбив, истински патриот, хъш, който не е имал съзнанието, че е извършил подвиг. Затова го е крил до края и го съобщава на жена си, когато вече е бил на смъртно легло. Предавам буквално думите му, както са ми предадени от моята баба: Жено, жено, ако някога потрябва за историята, да се знае къде е гробът на Левски.”
Този факт не е сензация. За първи път е описан във вестинк „Мир” от 6 март 1937 г. от Н. Станчев, който предава спомените на починалата предходната година баба Мария поп Павлова, съпругата на Илия Джагаров, починал през 1902 г. След това историята е цитирана много пъти в научни изследвания, обсъждана, подлагана на съмнение и прилагана като доказателство в полза на тезата къде наистина е гробът на Левски.
„Всичко това са святи неща, героизъм, за който народът трябва да научи – убеден е Мариян – Толкова много версии има, някои съвсем противоречиви. Защо най-накрая истината да не излезе наяве? Защо са тези манипулации?”.
Мариян пази ревниво докумени и снимки на прадядо си – Илия Джагаров в четническа униформа, копие от в. „Юнак” – орган на поборниците и опълченците, където се описва биографията му и случка, в която като куриер на Левски става жертва на предадел, но самият той не предава Левски. Днес в родното село на Илия Джагаров, Локорско, Софийска област, има негов паметник и улица на неговото име.
Ето такива хора като Мариян – потомци на родолюбиви българи, живеят сред нас. Не можем да ги познаем
по лицата и по дрехите. Може би се сблъскваме на улицата настъпваме в трамвая правнуци на Борис Христов, Добри Чинтулов, Евлоги и Христо Георгиеви, хайдути, четници, опълченци, благодеятели и дарители, живели „на полза родом”. Но знаейки това, делникът ни може да стане по-уютен, а мотивът ни за работа и живот по-силен. Историята е жива, тя е между нас, всеки ден, ние сме нейните наследници и продължители и това ни задължава да не пропиляваме напразно живота си, а да се борим, за това, в което вярваме.
С кръвта се предават по наследство и родолюбието, свободолюбието, борческия дух и безкористното служене на народа. Струва си да се помисли дали на следващите избори да не избираме политиците си по родословно дърво. Така можем поне мъничко да се надяваме, че качествата от дедите са преминали и в потомците им.
(Бел. автор – Мариян е на разположение за разговори и предоставяне на семейни документи и снимки като доказателство.)
Вижте още:
Гробът на Васил Левски – търсене на изгубените ценности и измиване на срама
Карта на родолюбието
Паметниците на Левски
Завърши първата част от инициативата "Да преброим паметниците на Левски"