В четвъртия си студиен албум – „Couleurs sur Paris” (цветовете на Париж) брилянтно пресъздаващ пост-пънк-попа, френската супер група Nouvelle Vague извръща поглед от английската ню уейв музика, за да погледне към френската. Вдъхновяващият резултат е следствие на съвместната работа на две поколения герои на чартовете с най-добрите съвременни френски изпълнители като Ванеса Паради, Соко, Камил и др. За албума Nouvelle Vague избират най-добрите поп хитове на Франция от 80-те години на миналия век. Те ще представят този албум на първия си концерт в София на 2 април в зала 3 на НДК.
Беше време, когато всичко се дължеше на пънк революцията. 1976 – 1977 са годините на невероятната експлозия на англоговорящи групи, събрали енергията на цяло поколение западни младежи – бунтовници, готови да вземат китарите си и да ги използват като оръжие. И все пак пънк музиката сама по себе си действа като взрив, който радикално оформя облика на попа от 80-те години и става вестител на неспирен поток от вдъхновени изпълнители.
Въпреки че често говорим за английско – американските златни години на пост – пънка от 1978 до 1984 г., който включва изпълнители, като Talking Heads, Joy Division, PIL и Devo, Франция също се включва в това движение.
Сега Nouvelle Vague отдават почит към този разкошен френски период, облечен от нихилизма на пънка, горчивината на икономическата криза, парадоксалността и омаята на духа на попа. Заглавието „Couleurs sur Paris” е вдъхновено едновременно от известна колекция пощенски картички и пънк химна на Oberkampf от 1981 г. и отразява периода, който лакатуши между въодушевлението и отчаянието. В албума са все популярни песни от ундърграунд сцената до златните записи, това, всъщност, е безкрайната история на попа.
Тук са написаните от някога познатите като „модерните малади хора” изпълнители и включващи електропоп ритмите на Elli & Jacno (“Anne cherchait l’amour”, 1979), Lio (“Amoureux solitaires” , 1980) , Etienne Daho (“Week-end à Rome”, 1984), заедно с Lili Drop (“Sur ma mob”,1979) и Taxi Girl (“Je suis déjà parti”, 1986). Песните от албума обаче ясно изразяват надеждите и разочарованията от днешния ден.
Чувството за меланхолия внушено от лишения от илюзии текст “Déréglée” на Мари-Франс (икона във френския нощен живот), е дори по-осезателно в хита на The Civils от 1981 г. които цинично пеят „Довечера, те ще умрат в Чад, но моята мечта е да си купя нов уокмен” , като последва хорово пеене „Икономическата криза е прекрасна, упадъкът е истинското чувство”.
Ударната пънк вълна на албума може да се усети и в музиката на групи, които радикално променят френската култура и песен. Като Rouen със Les Dogs всяко провинциално градче, както и по-голям град във Франция, започва да ражда групи в края на 70-те и началото на 80-те години. Памфлетът на Wunderbach от 1983 г. „Забравете Америка” предшества това, което днес наричаме алтернативен пънк. Жанр, които печели бурно одобрение с “Mala Vida” на Mano Negra.
„Indochine”, френските поп легенди от последните 30 години, също подкрепят тази модна вълна през лятото на 1983 г. с песента “L’aventurier”, след като първият сингъл прелива от духа на бунта. Rita Mitsouko – дуото, което изплува от парижката ъндърграунд пънк сцена в края на 70-те и се издига до звездите през 1984 г. с “Marcia Baïla”.
Въпреки това жанрът е най-силно повлиян от Noir Désir. От техния първи сингъл през 1987 (“Où veux-tu qu’je r’garde?”), те си спечелват мейнстрийм успех с техния уникален фюжън от мрачността на 80-те и мощен рок. Отвъд метеоричния успех на Les Gamines и пагубния дух на Jad Wio френският пост-пънк достига своят климакс с успеха на Rita Mitsouko, Stephan Eicher и Manu Chao, чиито албуми царуват в чартовете на Франция през 90-те години.
Концертът на Nouvelle Vague се организира от продуцентска компания „БГ Саунд Стейдж” и Френския институт в София.
Билети се продават в мрежата на Ивентим и на касата в НДК, като промоционалните цени са 40 лв. седящи и 50 лв. правостоящи.