От 15. IX. до 10. X. 2007 в Пловдив ще се проведе 13-то издание на седмица на съвременното изкуство “България ли?… А, да, Букурещ!”, с куратор Яна Костова. Събитието се организира от сдружение Изкуство днес. Откриването е на 15-ти септември (събота) от 19.00 ч. в Баня “Старинна”. Генерален спонсор на събитието е Българо-Румънският Съюз.
Първоначалната идея беше изложбата да представя автори от Словения и Словакия, както и от България и Румъния, които чрез работата си сами свидетелстват за вътрешните различия и допирните точки между всяка двойка от пост-социалистическите страни. Поканата на двама-трима автори от всяка страна, чиято сцена познавах в по-малка или по-голяма степен, беше любопитна задача, но за изложба, която се представя най-напред в България, беше трудно да се огранича в подбора само на двама-трима автори. Критерият, който стана определящ за българските артисти, беше те да са завършили образованието си навън и/или да работят в чужбина, където са най-чувствителни и осъзнати по отношение на проблема за националната и културна идентичност (дори това да се изразява чрез демонстративно безразличие).
Впоследствие проблемът за светогледа и себеусещането на *мигриращия артист* даде развитие на тематичното раз(пре)деление на изложбата.
Тъй като визията и концепцията на всеки артист се оказаха до голяма степен повлияни от собствената му съдба, фабулни архетипни модели дадоха названия на “главите” от изложбата.
1. “Обетована земя” (по Амос Гитай):*
– Анета Мона Чиза & Лучия Ткачова – “Как се прави революция”, видео
– Боряна Венциславова – “В града на любовта. Посветено на Венецианското биенале”, видео
– Ники Занев – “Новият ми дом”, принт
Първото тематично ядро представлява проблема за Запада като перспектива за реализация на източноевропейския артист.
Тази “само-колонизираща се” концепция е приета прагматично и хладнокръвно (“Как се прави революция”, Анета Мона Чиза & Лучия Ткачова), дори с подобаваща доза ентусиазъм (“Новият ми дом” на заминалия със Зелена карта в Ню Йорк Ники Занев).
Културната политика на западния свят на изкуството дава надежда за мнозина, макар да оправдава очакванията едва на малцина.
2. “На изток от рая” (по Стайнбек)
– Александра Кроатору – “Имигрант”, принт+стикери
– Владимир Младенов – “Бул-Рум”, видео
– Анета Мона Чиза & Лучия Ткачова, “Капитал: магически рецепти за любов, щастие и здраве”, видео
Втората група отразява политико-историческия и културно-географски аспект на източноевропейското усещане за периферност спрямо Запада. Неслучайно всички проекти включват български или румънски автори. Александра Кроатору е млада и вече утвърдена артистка от Букурещ, която представя работата “Имигрант”, вариация на тази, с която беше поканена от Рене Блок на миналогодишния “Октобарски салон” (2006). Анета от тандема Анета Мона Чиза & Лучия Ткачова, установени в Братислава, е всъщност от румънски произход, а работата си “Бул-Рум” Владимир Младенов започна също в сътрудничество със свой румънски колега в Германия, който впоследствие се отдели.
3. “Немили недраги” (по Вазов)
– Боряна Роcса – “На пук на всички дяволи”, видео
– Олег Мавроматти – “Американски Сакс”, видео
– Боряна Венциславова – “Навън беше винаги тъмно”, аудио инсталация, принт
Вазовата повест “Немили недраги” разказва за живота на български революционери в Браила, Румъния, от времето, когато България е била под турско иго, но всъщност носталгичното битие на “хъшове” споделят мнозина български артисти в чужбина и днес. Тази част от изложбата представя критични социални позиции за консуматорското общество, където културата на развлечение и забавление кокетира с демоничното (“Напук на всички дяволи”, Боряна Росса) или прераства в престъпна индустрия (“Навън беше винаги тъмно”, Боряна Венциславова).
4. “Срещал съм и щастливи цигани” (по Александър Петрович)
– Биляна Велкова – “Ако можеха да ме видят”, видео
“Моята колекция от обувки”, принт
“Моята колекция от чанти”, принт
“Моята колекция от бижута”, принт
– Даниела Костова – “Тяло без органи. Български бар”, видео
– Валентин Стефанов & Нина Ковачева “Два дни разстояние”, видео
Тематичният контрапункт в изложбата: поредица от жизнеутвърждаващи произведения на емигранти. На първо място това са работите на Биляна Велкова, живееща от 14/15-годишна в Канада. Ранното заминаване й позволява да се интегрира успешно в новата ситуация и днес тя е канена изключително като канадски артист. Опитът й в “чуждата” страна не е травматичен и не поражда желание за противопоставяне. Тя се заиграва с проблемите на поп-културата и свръх-производството не като ги анатемосва, а като ги иронизира.
За разлика от нея, останалите артисти от тази група – Даниела Костова (Ню Йорк) и Нина Ковачева & Валентин Стефанов (Париж), напускат страната на по-зрял етап от своята кариера и на практика никога не прекъсват връзката с нея. Те попадат обаче в различна културна ситуация.
За българите, попаднали в мултикултурния транснационален център на Америка, не се знаят такива “уличаващи” подробности като “Източен блок” и те се ползват от имиджа на общоевропейското културно семейство/наследство/ произход.
За Западноевропейския контекст, в който попадат Нина и Вальо, утвърдени и признати като артисти в Париж, все пак ще припомня, че те създават именно там една от най-прочутите си работи “Мокър контакт”, поставяща във фокус антихуманното отношение към Другия. Все пак тяхното най-ново видео, с което се включват в изложбата, е посветено на един трогателен романс.
5. “Идентичност по време на глобализация” (по Маркес)
– Биляна Велкова – “Семеен портрет” І-VІ, принт
– Полонца Ловшин – “Защо словенските къщи изглеждат по този начин”, видео
– Томаж Томажин, “Словенски астронавти в космоса”, видео
– Марк Пожлеп – “Црни Сешир”, инсталация, видео
– Георги Димитров – “Карта на изгубения пътешественик”, принт
– Весела Сариева – “Булгари”, видео
– Рада Букова – “Ванитас”, “Делукс”, “Аз и едно германче”, обекти, принт
– Марияна Василева – “Огледална светлина”, видео
– Анета Мона Чиза & Лучия Ткачова – “Слован”, принт
В едноименната си статия белгийският критик Дитер Лезаж разобличава клишетата и предубежденията, породени от безпокойството около загубата на идентичност, предизвикано от разтварянето на икономическите, културни и географски граници в съвременния свят.
Авторите от тази група рефлектират на свой ред върху въпроса дали наличието на собствена идентичност в глобалния свят е също така възможно, както любовта по време на холера.
С тази най-многобройна група автори изложбата достига своя логичен финал. Тъй като смисълът е в пътуването, а не в пристигането.