Ден преди премиерата на най-новия български филм "Тилт" започвам да се замислям дали това няма да е от последните филми, които ще гледаме през тази и следващата година?
Ако попитате защо, отговорът е много прост – пари за култура няма, следователно няма да има възможност да се снимат нови филми, и още по-ясно е, че ние пък, крайните потребители няма да има какво да гледаме, респ. по какво да плюем… че в това отдавна сме признати за най-добри.
За съжаление, в последните месеци се изписаха и изговориха много неща за културните реформи, които се случват у нас. Едните нападаха (не без основание), другите се оправдаваха, но фактите са красноречиви – парите за театър и кино в бюджета са нищожни, а тенденцията е още по-страшна, защото показва, че те ще намаляват и през 2012-а, и през 2013-а година…
Ясно е, че икономическата криза в България е реалност, и това си проличава с всеки изминал ден. Но също така е ясно, че в последните 3-4 години културните продукти, които родните кино и театър произвеждат са не само качествени, но и гледаеми от масовата публика. Което е красноречив израз, че хората са доволни от това, което гледат и имат желание да продължат да го гледат. А за тази цел трябват средства и здравомислещи реформи, преди всичко.
Мисля, че няма нужда, но все пак ще ви припомня успехите на филмите "Дзифт", "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", "Източни пиеси" и разбира се, блокбъстърът "Мисия Лондон", който дори победи "Аватар" в родния боксофис.
За театъра би било твърде пространно да изброявам успехите му, важни са фактите, които показват, че всяка вечер залите са пълни, особено в големите театри в столицата. Трудно е да се каже същото и за провинцията, тъй като там театри и кина почти няма (отново заради престъпни реформи…), и все пак, хората се радват неописуемо, когато в града им гастролират някои от най-известните постановки и артисти у нас.
Единственото хубаво нещо, което може да се обобщи като резултат от скандалните реформи в културната сфера у нас, е обединението на кинодейците ни. Режисьори, оператори, сценаристи, актьори, цялата гилдия застана зад единната позиция, че средствата в киното са недостатъчни и обричат хората, които се интересуват от седмото изкуство, на духовна нищета.
От болезнения си опит знаем, че дефицитът в културата може да доведе до неблагоприятни за човешката психика явления като поп фолк музиката например и по-страшното – манталитетът, който се създаде в тази ера от 90-те години насам. Дали искаме отново да си го причиним и не е ли духовната празнота най-страшната бездна, която може да зее в едно общество. И дали въобще можем да се наречем общество, ако единственото, което ни пълни очите, ушите и пространството между тях, са вечните сметки за ток, парно, ракийката вечер и онази кутия, наречена телевизор, дето ни поглъща всяка свободна минута, щом й позволим.
Това ли искаме, навлизайки във второто десетилетие на 21-ви век – безхарактерна и бездуховна маса, която постепенно забравя за идентичността си, загубвайки представа за истинските кино, театър, музика… Помислете си над това и подкрепете българското кино, като отделите малко време и средства, да го посетите в един от последните му опити да съществува – утре, 11-ти февруари, "Тилт", по кината у нас.
Приятно гледане!