Владислав Христов е роден 1976 г. в гр. Шумен. Интересите му са в областта на кратките форми. Има многобройни публикации в периодичния литературен печат. През март 2010 г. излиза дебютната му книга с кратки прози “Снимки на деца”. Носител на първа награда от конкурса за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2007) и на първа награда от Третия национален конкурс за хайку на свободна тема (2010). Член на Световната Хайку Фондация. Негови хайку са публикувани в такива сайтове и списания като Simply Haiku, Whirligig, Sketchbook, The Heron’s Nest, Мodern Haiku, Notes from the Gean, LYNX и др.
Преди броени дни Владислав и трима други българи влязоха в Европейския Топ 100 на креативни хайку автори.
Как се случи писането във вашия живот? Разкажете ни повече за вас.
Писането при мен беше последица от четенето. Идва момент, в който правиш крачка от читател към човек, който прави първи опити в писането. Това се случи преди около 15 години, естесвено в началото опитите ми не бяха много окуражаващи, но в течение на времето си обособих свой стил, както в кратките прози така и в хайку.
Кога започнахте активно да пишете стихове?
Що се отнася до хайку, активно започнах да се занимавам преди близо 8 години, като истински сполучливите ми опити в това изкуство започнаха последните 3 години.
Влязохте в Европейския Топ 100 на най-креативните хайку автори. Какво означава това признание за вас?
Всяка една класация е доста субективна. Убеден съм, че има множество автори, които не са влезли в нея, а заслужават не по-малко от всички останали да са там. За мен лично това признание означава още повече работа. Хайку изисква максимална концентрация, а това в днешния забързан начин на живот не винаги може да се постигне.
Вие ли започнахте да пишете хайку или то намери вас?
Писането и възприемането на хайку е даденост. Ако някой я притежава, може да я развие с много работа. Това е процес на непрекъснато учене, дори и най-големите майстори не спират да се учат. В моя случай интересът към хайку се породи като част от интереса ми към дзен философията.
Автор сте на книгата с кратки прози „Снимки за деца“. Разкажете ни повече за нея. Колко време ви отне написването и издаването й?
Кратките прози са жанр, който подобно на всяка друга кратка форма е много труден за овладяване. Още повече, че в страната ни се появяват само единични образци на високо ниво, които не могат да оформят цялостния облик на кратките прози. „Снимки на деца ” се роди от постепенно натрупване на текстове, които доведоха до книгата издадена по-късно от АРС, Благоевград. Имам и нови кратки прози, но мисля че издаването на книгата с хайку е по-належащо.
Работите ли над нова книга?
Събрал съм най-добрите си хайку, писани през годините в двуезична книга – на български и английски, и смятам да я предложа на някои от издателствата, които имат отношение към това изкуство. За съжаление, в България те не са много. Все още в страната ни хайку е непопулярно като изкуство, въпреки че е световно културно богатство. В този смисъл, отварянето на издателите към него със сигурност ще допринесе за по-голямата му популярност.
Поезия или проза?
Яйцето или кокошката? Кой може да даде точен отговор на този въпрос? Това са различни състояния на духа. Еднозначен отговор поне за мен, не съществува.
Какво ви вдъхновява?
Може да ме вдъхнови всичко – от муха, затворена между прозорците до баскетболисти в инвалидни колички. Неща, които са ме вдъхновявали в друго време ми въздействат по съвсем различен начин. Няма формула за вдъхновение, ако имаше такава, всичко щеше да е твърде предвидимо.
Какви книги обичате да четете?
Напоследък, за жалост чета рядко, ако чета това са кратки текстове. Явно урбанизирания живот, който водим, ще ни направи читатели на все по-кратки четива.
В кои моменти се улавяте, че пишете най-много?
Това са най-често моменти, в които съм постигнал вътрешно равновесие. В останалото време насочвам енергията си в други посоки.
Бихте ли пожелали нещо на читателите на Kafene.bg?
Да опитат поне веднъж да се докоснат до хайку! Сигурен съм, че за една част от тях това ще бъде любов за цял живот!
Прочетете още:
Как се пише хайку – интервю с Илиана Илиева