Запознах се с Илиана Илиева на "Поетично кафене" на тема "Корени" през декември 2010 г., където нейните хайку стихове на северозападен диалект впечатлиха всички. В това интервю разговарям с нея за поезия, процесът на писане и как се пише хайку, като се надявам да бъдем полезни на тези, които още не са се включили в настоящия ни конкурс за любовно хайку.
Представете се за читателите на Kafene.bg.
Благодаря за поканата от kafene.bg! Казвам се Илиана Илиева. Случи се да съм автор на три книги досега. Първата се казва "Жабешки скок", издаде я през 2004 г. Издателско ателие АБ. Тя е плод на първите ми опити да пиша тристишия, хайку и танка.
Втората ми книга е стихосбирката "Ти, който хакна планетата", дело на "Книгата – Варна" през 2007 г. Тя е доста по-различна, беше номинирана миналата година за наградата "Усин Керим", което ме зарадва. А третата книга "Пента и Пижо" видя бял свят през 2009 г. (изд. "Книгата – Варна") и съдържа миниатюри в стил танка и хайку, но на северо-западен диалект.
Аз съм родом от град Враца, където учих до 7-ми клас – в училище "Христо Ботев". Благодарна съм на първите си учители. Мога да кажа, че съм случила на учители в този живот. Сполуката ми продължи и в Националната гимназия за древни езици и култури "Константин-Кирил Философ" – София. Завърших факултета по славянски филологии на софийския университет “Св.Климент Охридски”. Бях поела пътя на изследовател в областта на църковно-славянския език, но обществено-политическият обрат в началото на 90-те години ме принуди да се отклоня от науката и да мисля за оцеляване с насъщния.
Какво е за Вас поезията? Поет може ли да бъде професия?
За мен поезията е възможност за духовен живот, за себеизразяване, запасяване със светлина и доброта. Тя е среща със себеподобните, с хора от една "кръвна група". Поезията за мен е по-добрият живот.
Лично аз не мога да нарека себе си поет, камо ли да имам убеждението, че това е моя професия. Но има хора, за които писателският труд е професия и аз ги ужаважавам, заради тяхната посветеност на словото. Трябва да си смел, чист и свободен човек, за да се посветиш на изкуството, а и много отговорен, щом си приел за "оръдие на труда" думите. Не смея да се нарека поет и по една простичка причина, че вдъхновението и осенението са малко или много Божа работа – никога не знаеш кога ще дойде, кога ще те напусне?
Откъде е Вашият интерес към хайку стиха? Японски литературоведи изказват мнение, че хайку може да се пише само на японски, а не и на други езици? Вие как смятате?
Моят интерес към хайку се яви спонтанно. Някъде през 2000-та година започнаха да ме "навестяват" тристишия, които записвах в едно тефтерче. Тази игра се проточи, не спря за ден-два. Тогава си зададох въпроса, какво пиша всъщност? И се сетих за Лилия Сушева, учителката ми по литература в НГДЕК, която в 8-ми клас, в час по старояпонска поезия, ни говори за новоизлязлата книга на Димитър Стефанов "Гората на глухарчето". Препрочетох книжката я и разбрах, че правя опити за хайку.
Сетне започнах да търся четива за този жанр, зареях се в интернет, попаднах на материал от София Филипова – това беше единствената лесно достъпна студия на български по онова време. И, понеже съм русист, продължих търсенията в рускоезичния интернет, свързах се с руски хайджини, започнах да общувам с тях, да пиша хайку на руски, да участвам в техни конкурси и дори в един се класирах успешно. Преведох една статия на Леонид Андреев "Що е хайку?", която бе част от моето обучение, а след като бе публикувана в интернет помогна на мнозина.
Така започна всичко. Оказа се, че хайку е школа, път. Може да имаме вътрешна нагласа и усет за него, но без учение няма постижение.
В известен смисъл съм съгласна с японските литературоведи, че хайку се пише само на японски, защото то е уникална литературна форма, дори не само литературна – то е знак, символ, образ, музика, дух. Всичко това се постига с йероглифа, с уникалната комбинация на йероглифите. Ако ние сме грамотни японисти, бихме видели в едно хайку цял нов свят. Но тъй като и по другите географски ширини по света се раждат хора с източна сетивност и възприемане на природата и живота, неминуемо се правят опити за хайку на чужди езици.
Някои хайджини, които не са японци, са постигнали голяма близост с "истината – хайку". Според испанския японист Висенте Ая, който е може би най-големият европейски познавач на хайку в момента, ако някое хубаво българско тристишие се преведе правилно на японски, то не би се отличавало от чистото японско хайку.
Съществува мнение, че на български може да се допусне отклонение от класическия хайку стих на сричките – 5-7-5 с плюс-минус една сричка? Това пак ли ще бъде хайку или просто тристишие?
Съществуват различни мнения за схемата 5-7-5. От консервативни, до крайно либерални. Дали едно тристишие е просто тристишие или е хайку, решава не броят на сричките, а духът. Трудно се обяснява понятието "дух на хайку". Бих препоръчала на читателите да се запознаят със стенограмата от една среща с гореспоменатия професор Ая, където далеч по-просветен от мен човек дава отговор на въпросите и за духа и за 17-сричковата рамка. Само ще вметна, че в края на живота си Учителят Башьо, наречен баща на класическото хайку, стига до прозрението, че за хайку 17 срички са дори много…
Синтетиката на езика, на който се пише, не е без значение. Едно и също произведение, предадено на английски и на руски език ще има различен брой срички. Падежната система на руския предполага повече срички. Ако допълним сричково едно хайку на английски, то може да се развали, да се “разбъбри” повече от необходимото. Така че “теорията за относителността” е валидна и в дадения случай. От опит мога да кажа, че формулата 5-7-5 е дисциплинираща за всеки начинаещ хайджин; учи на пречистване от излишните думи и на уважение към най-важните думи, без които "картината" е невъзможна, защото хайку е картина, снимка, дори е повече словесна фотография, отколкото поезия. Хайку е това, което виждам, а не това което съм. Класическите изисквания за форма ни учат и на себеотричане, на прощаване с А-за, което е доста трудно за западния човек.
С особена любов пишете етно-хайку на диалект. Събрали сте тези бисерни български фолклорни хайку стихотворения в книгата си „Пента и Пижо”. Как се роди идеята ви за това и има ли подобно нещо в българската литература преди вас?
Тази книга се появи и подреди спонтанно, несъзнателно първоначално. Нямах никаква идея. През лятото на 2005 г. започнаха да ме връхлитат детски спомени на автентичния им език. Те са част от ранното ми селско битие в село Ребърково, по искърското дефиле и обстоятелството, че съм родена в северозападна България, където хората и до днес си общуват на диалект. Даже и сега, като си отида там, обичам да говоря по нашенски.
Тристишията в "Пента и Пижо" са изплували от миналото картинки, които не подправих на нормативен български, останаха си самобитни.
Дали има подобно нещо в българската литература? Когато подарих книжката си на Георги Тодоров – журналист и хайджин – той си спомни, че в средата на 90-те години е чел "Шопско хайку" от Тодор Благоев (българин, емигрирал в Канада, автор на книгата "Канадската далавера"). Та, Георги ми разказа за Тодор Благоев и неговите хумористични тристишия на шопски диалект в духа на хайку, с лек пародиен характер. За мое огромно съжаление все още не съм открила книгата и не съм се свързала с автора. Дай Боже да има и други подобни опити, за да живее богатсвото на нашия език, пък и да се съхрани той не само в речниците на диалектолозите.
Вие участвате в конкурса за любовно хайку на Kafene.bg. На какви теми може да се пише хайку?
С хайку може да се покаже всичко, едва ли има ограничения на темите, но има ограничение в изказа. Според консерваторите не може да съществува любовно хайку, защото не бива да описваме вътрешния си мир, а да документираме природните детайли и тяхната уникална взаимовръзка. Постарах се да предложа за конкурса възможно най-малко субективни тристишия, които същевременно да загатват любовта. Вашата тема е много "хлъзгава" и опасна, защото залитането към сенрю – граничен на хайку жанр, направо ни е в кърпа вързано.
Да изкажеш най-дълбокото си човешко чувство в свое отсъствие – е, ако това не е предизивикателство, здраве му кажи!
Печелила сте няколко награди от литературни конкурса. Коя е най-ценната за Вас, коя най-много Ви радва?
Всеки път, когато са ме забелязвали в множеството, съм се радвала като дете и съм благодарна на всички оценители. Скъпо ми е отличието от първото ми участие в руски конкурс, след което, заради едно хайку, получих в дар алманах “Хайкумена” от 1000 страници с творби от цял свят.
Благодарение на този алманах се запознах и на живо с група руски хайджини, които бяха в София през 2005 г. за участие в световна хайку конференция, организирана от Българския хайку клуб, чийто председател бе Гинка Билярска – светла й памет. На Гинка дължа въведението си в българското хайку общество и осъществяването на първата ми книга. През месец февруари-март т.г. се очаква да излезе новият брой на “Хайкумена”, където ще има специален раздел за живота и творчеството на Гинка Билярска.
Плюсовете и минусите на интернет литературните сайтове, където автори публикуват свои произведения?
Плюсовете са бързата комуникация и лесният достъп до читателя. Но тези плюсове могат да бъдат и подвеждащи, ако човек няма вярна самооценка. Във виртуалното поле могат да те люшнат от "осанна" до "разпни го". И двете крайности са голямо изпитание за характера на пишещия и за словото му. Най-голям плюс е, ако срещнеш в суматохата Учител. Това е най-полезното нещо, което може да ти се случи, защото иначе писането е занятие тихо, самостоятелно, искрено, то е постоянно преодоляване на собственото несъвършенство.
Затова пожелавам отворен и светъл път на всеки, потеглил със словто си през света!
Бел. ред.:
Ето малко хайку и малки пиеси от Илиана Илиева:
зелени жита
разпускам косите си
да дъхти на теб
* * *
снегът се стопи
но остана морето
защо не дойде
* * *
С ботуши гумени
и най-големия чадър
изпращам цветовете
на ранна круша до ствола
на прелялата река.
Вижте още:
Един час поезия с Илиана Илиева в Столична библиотека
Видео поезия в бяло – част първа
Български майстори на хайку влязоха в Европейския Топ 100
Владислав Христов: Хайку изисква максимална концентрация