Своето достойно място в полето на литературата Патерсън заема още с първия си роман – „Номерът на Томас Бериман”, излязъл в края на 70-те години. За него авторът получава награда „Едгар” за най-добър дебютен роман. Тогава той е 27- годишен. След този успешен старт писателската му кариера започва да се развива стремително, а почитателите му не крият възторга си от всеки следващ негов романов хит. Днес Джеймс Патерсън е най-продаваният автор в световен мащаб.
• С 31 романа с твърди корици, заели първа позиция в класацията на Ню Йорк Таймс и общо 45 заглавия попаднали в същата класация, Джеймс Патерсън влезе в рекордите на Гинес. Наградата му бе връчена на 30 май 2009г. по време на Изложението на книгата в Ню Йорк.
• През последните 7 години Джеймс Патерсън е имал повече бестселъри №1 отколкото Джон Гришъм, Том Кланси, Джоан Роулинг и Дан Браун взети заедно.
• През 2007г. всяка 15-та продадена англоезична книга с твърда подвързия е била на Патерсън.
• Джеймс Патерсън е писателят, чийто книги са най-често вземани от библиотеките в САЩ и Великобритания.
• Статистиката сочи, че при електронните книги създателят на Алекс Крос отново заема челната позиция по приходи.
• Според класацията на авторитетното списание Forbes за 2010 г. Джеймс Патерсън е най-високоплатеният автор в света.
С приходите си от 70 милиона долара годишно, авторът печели повече от Стефани Майър, Джон Гришам и Джоан Роулинг, взети заедно.
На второ място в класацията е Стефани Майър, станала популярна благодарение на екранизацията на произведенията от поредицата "Здрач". Приходите й са изчислени на 40 милиона долара годишно. Челната тройка се допълва от Стивън Кинг с 34 милиона долара. В рейтинга на списанието следват имената на Даниел Стийл с 32 милиона, Кен Фолет с 20 милиона за година, Дийн Кунц, който е спечелил 18 милиона, Джанет Иванович със 17 милиона, Джон Гришам с 15 милиона, Никълъс Спарк с 14 милиона долара и Джоан Роулинг с 10 милиона.
Джеймс Патерсън е най-популярният автор в Съединените щати и несъмнено най-продаваният в световен мащаб. Според списание Forbes състоянието му значително ще се увеличи към 2012 г., защото според договора му, дотогава създателят на Алекс Крос трябва да напише нови 11 произведения за възрастни и шест книги за деца.
За книгата:
Жителите на Ню Йорк изпадат в ужас: убиец психопат, който нарича себе си Учителя, броди из улиците на града и „дава уроци” на надменните и арогантните. Първоначално следователите не откриват връзка между убитите. Става ясно, че всеки може да е следващата жертва. Само един детектив от нюйоркската полиция може да се справи със залавянето на Учителя и това е Майкъл Бенет. Задачата му обаче се оказва много по-сложна, отколкото дори той би могъл да предположи.
Майкъл е самотен родител, който след смъртта на съпругата си трябва да се грижи за децата. Разболели се от остра вирусна инфекция, те създават куп грижи на Бенет и бдителността му на опитен професионалист се притъпява. В този момент на слабост се случва немислимото: специалистът по отвличания и преговори Майкъл е похитен от Учителя.
Опитният детектив трябва да спре психопата и да се измъкне от клопката му, за да спаси Ню Йорк от най-ужасяващото бедствие в историята на града.
Откъс:
***
Като музикален фон към мислите му наоколо се разнасяше какофония от автомобилни клаксони, натискани докрай от шофьорите на колите, задръстени в тясната улица, докато един камион за доставки се опитваше да паркира.
– Млъквайте, боклуци! – кресна им през прозореца си шофьорът на камиона с маймунско лице.
„Май и твоят ден е прекрасен”, помисли си Учителя, докато се провираше с велосипеда между колите.
Отблъскваща воня от купчините боклук и урината край тях раздразни силно ноздрите му, докато отминаваше зад високите до кръста черни торби със смет, струпани на завоя. Или се разнасяше от количката за продажба на хотдог до тях? Трудно бе да се прецени. Забеляза знак с милия поздрав „Дори не си помисляй да паркираш тук!”. Господи, защо просто не действаш направо и не им заповядаш да се самоочистят?
Ахна, не вярвайки на очите си, когато стадата от безгръбначни секретарки и бизнесмени се скупчиха по ъглите на кръстовището, изчаквайки като овце превключването на светофарите, които командваха живота им. Как можеха да претендират, че още може да се живее в този ад, където се лутат като зомбита? Легиони ходещи мъртъвци, дотолкова безмозъчни, че здравият разум отказваше да го възприеме.
Не, не, почакай. Не беше задължително да са съвсем безмозъчни, нито дори глупави – това май беше прекалено грубо. Просто бяха невежи. Необучени.
И тъкмо заради това той бе тук: да им покаже пътя.
Спря велосипеда с рязко изскърцване на гумите пред един ресторант откъм северната страна на улицата.
Тазсутрешният урок ще се окаже още по-впечатляващ дори от първия.
Статуите на жокеите, наредени покрай парапета на терасата на „Клуб 21”, гледаха надменно надолу. Учителя смъкна велосипедната каска от главата си и завърза бегача към парапета от ковано желязо. Докато си проправяше път сред множеството от бизнесмени под навеса, връхлетяха го нови миризми – този път на пури, сочни пържоли и скъпи парфюми. Когато пристъпи вътре, сякаш се озова в друго измерение, в което изобилстваха смекченото осветление, класическият джаз, богато инкрустираните камини, пищните драперии и удобните кресла.
Поколеба се, но съвсем за кратко. За броени секунди се изкушаваше да продължи към бара в дъното, облицован с тъмна ламперия, да си поръча изстуден силен концентрат, да забрави за бремето си, като се отпусне върху едно от креслата с червена кожа, да избегне горчивата чаша на съдбата.
Стегна се. Да, бремето бе тежко и можеше да смаже повечето хора. Само истински силните, такива като него, можеха да го носят на плещите си. Трябваше да действа решително.
– Извинете! Хей! – извика някой зад него. Учителя се обърна и видя високия салонен управител, който го гледаше тревожно, сякаш беше самонасочваща се ракета. – Официалното облекло е задължително. Тоалетните са само за клиентите. Ако доставяте поръчка, използвайте служебния вход отзад.
– Това е „Клуб 21”, нали? – попита Учителя.
Салонният управител присви устни в ледена усмивка.
– Много добре. За коя компания работиш? Сигурен съм, че ще те повикам следващия път, когато ми потрябва съобразителен доставчик.
Учителя се престори, че не забелязва подигравателната му усмивка.
– Нося пратка за господин Джо Милър – рече, докато отваряше куриерската си чанта, боядисана с хромова боя.
– Аз съм Джо Милър. Сигурен ли си, че е за мен? Никаква пратка не очаквам.
– Може би някой иска да ви изненада. – Учителя му намигна, докато изваждаше от чантата голям плик. – Може би сте впечатлили някоя клиентка повече, отколкото предполагате.
Милър явно намери предположението за интригуващо.
– Както и да е, благодаря. Но следващия път ползвай служебния вход. Разбрахме се, нали?
Учителя кимна сериозно.
– Несъмнено. – Можеш да се обзаложиш за това. Ако въобще има следващ път.
– Ето, вземи. – Джо Милър измъкна от портфейла си два долара.
– О, не, не вземам бакшиши – отказа Учителя. – Но се предполага, че трябва да изчакам за отговора. – Отново му намигна, като подаде плика на Милър. – Може да не искате да го отваряте пред всичките тези хора, ако разбирате какво искам да кажа.
Салонният управител се огледа. Тълпата от чакащи да бъдат настанени вътре непрекъснато набъбваше. Но любопитството му надделя. Пристъпи нетърпеливо в малкото преддверие зад бюрото на рецепцията. Учителя го последва, но се спря до вратата.
Изчака го да отвори плика. Салонният управител се взря в писмото. По надменното му лице се изписа недоумение.
– Твоята кръв е моята боя? – зачете на глас. – Твоята плът е моята глина? Каква е тази тъпотия, по дяволите? – Погледна гневно Учителя. – Кой го изпраща?
Учителя влезе в преддверието.
– Всъщност… – започна той, като измъкна от чантата си двадесет и две калибровия „Колт Удсман” и притисна дулото към безчувственото сърце на мазника. – Аз.
Изчака само за част от секундата, колкото да зърне в очите на Милър, че се е досетил какво ще последва. После, преди онзи да успее да примигне, Учителя натисна два пъти спусъка.
ИК „Хермес”
Корична цена: 11,95 лева