Росица Цветанова е млад преводач, който може да се похвали с работата си по няколко сериозни книги, издадени у нас, една от които е "Евангелието на Луцифер" на Том Егеланд. Росица е от Варна, магистър е по Скандинавистика в СУ. Работи като оператор база данни в Аии Дейта Процесинг и превежда книги от фински, шведски, норвежки, датски. Интересува се от литература, изкуство, култура, което автоматично я прави интересен събеседник на Kafene.bg.
Изкуство ли е преводът?
Да, според мен преводът е изкуство. Това твърдение по принцип се отрича, понеже липсва творческият елемент в степента, в която го има у авторите, но преводачът е длъжен не само да предава дадения текст на съответния език, но също и да улови стила на автора, да се съобразява с речевите ситуации в диалозите, с жаргон, терминология, диалекти. Както при изкуството се изисква едно съчетание на талант и придобито умение, така и при превода е необходимо не само да се владеят както чуждия, така и родния език, но и текстът да се усеща, да се навлезе в материята и да се използват правилните синоними в правилните ситуации. Има хора, които прекрасно владеят езика, но не умеят да превеждат. Не всеки може да се справи с подобна задача, затова преводът е един вид изкуство – не става без вдъхновение и творческият елемент присъства, независимо че преводачът е ограничен от вече създадения текст. Той дори е длъжен да проявява известна свобода при интерпретацията, да се пази от буквализми и да създаде един адекватен и красив текст.
С какво норвежката литература е различна от българската и има ли общо – като теми и език?
Норвежката литература като част от скандинавската като по-общо понятие съдържа онези северни елементи, които придават уникалност на целия ареал. Тя е наситена с една огромна любов към природата, с блажено усамотение и наслада от общуването на човека с околния свят било то във вид на пробуждаща се от смразилия я лед река или обрасъл с борове планински склон. Когато незапознат се сблъска с изкуството на Скандинавия, долавя един минимализъм, лаконичност, наситена с дълбок драматизъм, с хармония, но и меланхолия. И изключително често героите търсят усамотението сред природата, от която човекът е неразделна част. Често градът е представен като упадъчна и враждебна територия, където човек не може да открие себе си и героите разкриват истинската си същност, останали „в изолация” на някой остров от архипелага да речем на Швеция или при някое езеро. Трудно ми е да открия общи теми най-вече поради разликите в манталитета и историческото развитие на Норвегия и България, но е възможно да има такива.
Модерни ли са днес историческите трилъри и особено тези на библейска тематика и защо?
Струва ми се, че историческите трилъри са страшно популярни в днешно време, при това не само заради успеха на Дан Браун. Те предлагат не просто мистерия и напрежение, но и много фактология и проблеми, над които са си блъскали главите учени в продължение на столетия. И до днес Библията е загадка и обект на нови теории. Докато повечето криминални романи се концентрират върху съвремието и насилието, историческите трилъри не залагат толкова на средствата за похищение, колкото на материал от древни времена, представляващ интерес за по-голямата част от читателите, а интригата на фикцията просто добавя цвят и кара читателя да обръща листите напред.
Имаше ли нещо, което особено много Ви затрудни при превода на „Евангелиието на Луцифер”?
При превода на Евангелието на Луцифер ме затрудни моментът с демонологията. Книгата е много подробна и точна, използвани са съответните термини, свързани с християнството и други древни религии, както и със сектата на сатанистите. Всичко трябваше да се проверява, за да бъде коректно преведено, но имената на демоните от различни религии, които присъстват в две таблици, не открих никъде на кирилица. Някои от тях са по-известни, други – не. Не беше лесно и с цитатите – от Библията се намират, дори и да не са зададени с точния номер, но с вавилонския мит за сътворението например вече беше различно.
Труден ли е езикът на Том Егеланд?
Езикът на Том Егеланд не е труден, като с това не искам да кажа, че е елементарен. За мен норвежкият е пасивен език – учила съм датски и шведски, както и теоретични предмети на норвежки и за него, затова превеждам, но не го говоря. Изказът на Том Егеланд не представляваше никакъв проблем. В сравнение с други автори от тази страна той пише доста “плавно“, на съвременен стандартен норвежки, при това изключително завладяващо. Речта се лее, репликите в диалозите се редуват сякаш на един дъх. Много приятен за превод език – не усетих кога свърших книгата.
Писали ли сте си с автора? Имаше ли нещо, което искахте лично да го попитате, когато се стрещнахте в България?
Не сме си писали, защото не се е налагало. С радост бих си поговорила с него, защото темите, засегнати в книгата, вълнуват и мен. Когато от Персей ми казаха да спра с превода, над който работех за тях тогава и да започна тази книга, смятаха, че това ще е най-интересното нещо, което ми е попадало, и съм съгласна. Митовете за Вавилон, древните ръкописи, загадките винаги са ми били интересни. Освен това Том Егеланд оставя впечатление за наистина интелигентен и скромен човек.
Над какво работите в момента?
В момента довършвам една шведско-финландска книга за Колибри. Духовит криминален роман, но няма да издавам, докато не излезе.
Творите ли свои текстове – в областта на прозата или поезията или се изявявате само като преводач?
Не творя, защото не смятам, че притежавам необходимата дарба. И като преводач има много да се шлайфам, но усещам това по-близо до мен. Удоволствие е да предавам на своя език думите на автори, на които се възхищавам. Ако имах какво да кажа на хората, при това качествено, щях да пиша. Засега се надявам един ден да пиша литературна критика, но дотогава ми остава много да уча.