ФЕСТИВАЛЕН ДНЕВНИК – ДЕН 1 (09. IX. 2007)
Разположен в стръмния релеф между 9 и 15 септември, в двореца на Балчик, Петият международен фестивал на късометражния филм дава заявка за сложен архитектурен ансамбъл от идейни посоки, програмни височини и съобразени с природните наставления, обучителни мероприятия. Символната натовареност на рамковите дати определя посоката на филмовата програма, която най-пестеливо би могла да бъде описана с изчерпателното “От илюзията за свобода до паниката на свободния”.
Фестивалният дневник ще описва сюжетната крива на събитията, извеждайки тематичния акцент ден по ден за удобство на зрителя, говорителя, списвателя или случайния пътник замръкнал в кинозалата.
Филмовата програма на 9 септември е посветена на последиците от Постиндустриалното въздействие върху Любовта и носталгията по Чистото чувство. Тематичната посока съответства на обществения алгоритъм, който изчислява от 9 септември началото на индустриализацията в страната, съвместена с фаворизацията на консервативните патриархални нрави и носталгията по чувствената невинност.
Препратките към историческата дата отвеждат към визия и дискурс от епохата на Тоталната пропаганда. Метално синкавата гама на обществото освободило своя емоционален ресурс в полза на една общовъзжелана победа, може да намери пробойна единствено в носталгията по нереволюционизирано чувство на Първата любов. “Тризначките на пропагандата” (Испания, реж. Фернандо Салем) откриват международната деветосептемврийска програма с добро визуално решение на вечната дилема между Пропагандната зависимост и Личната свобода. Епохата на Франко, представена в цветни петна, разпадащи се в студената гама на държавната амбиция, изобилства от символи, знаци и жестове познати на изток от Берлин.
След момичешкия опит на тризначките да отплуват крачка назад пред настъплението на “революционния напредък на обществото”, програмата на фестивала продължава с поредица от доказателства за безмилостните последици от индустриалното и постиндустриалното въздействие върху Любовта. Неистовата нужда от изработване на “Личен модел за управление на чувствата” постига реализация в “Кодекс на самотата и невъзможното общуване” – (“Родословно дърво”, Германия, реж. Ан Брейман; “До скоро”, Дания, реж. Асгер Лингаард; “Обожателят”, Великобритания, реж. Петрос Силвестрос; “Отче наш който си на небесата”, Великобритания, реж. Джереми Уилямс).
Идейният финал на програмата попада в “Не-заминалите” (реж. Саймън Бови) с безмилостното доказателство за пълно отсъствие на хуманност в бързото, лесно, удобно и обезпечено откъм обслужване на свободното време, общество. “Не-заминалите” затварят деветосептемврийската тема с илюстрация на Обслужващ сектор развит като в епохата на зрелия социализъм и деперсонификация на човека и чувствата като в началото на Тоталната пропаганда.
Акценти на деня:
Откриване.
“Тризначките на пропагандата” (Испания, реж. Фернандо Салем), “Не-заминалите” (Великобритания, реж. Саймън Бови)
Главни действащи лица на деня:
Ани Гибс – продуцент на проекта “Какво ме прави щастлив” – поредица от шест късометражни новели, пръснати по екзотични дестинации.
Асгер Лингаард – режисьор на “До скоро” – стилен и хладен по скандинавски разрез на сурогатите на Любовта – ревност и раздяла.
.jpg)
ФЕСТИВАЛЕН ДНЕВНИК – ДЕН 2 (10. IX. 2007)
Вторият ден на международната програма не изчаква зрителите и участниците да се адаптират към мистериозната влага на Балчик, а ударно излага амбициозна филмова селекция, обединена около темите за “Очевидното и неясното”, за “Света като съвкупност от сблъсъци и начини за тяхното преодоляване”. Фестивалният ден елегантно се изплъзва от очакваната екзистенциална драматичност на темата и поставя акцент върху възможните начини за употреба на живота.
Обективната реалност израства като невъзможна за преодоляване физическа преграда (“Стена”, Франция), като обещана за случване, но много далечна мечта, (“Берлинбол”, Германия, реж. Ана Азевадо), като фактическо състояние, което отвъд видимостта на обектите съдържа неясен и в повечето случай непредполаган смисъл (“Тениската”, Словакия, реж. Хюсеин Мартин Фазели), като поредица от документи, удостоверяващи от исторически факти, белязани от своя страна от отсъствието на формалната логика (200 000 фантома, Франция, реж. Жан Габриел Перио).
Без наратива на неизбежния сблъсък, Светът е овеществен, като комуникативен феномен, преодолим единствено от неподправената наивност.
Общуването с него е илюстрирано от поредица детски игри, искрени и неочаквани, разказани весело без излишно поучение (“Развален телефон, Германия, реж. Оливър Рош”) или естетизирано до степен на визуален аскетизъм (пак “Стената”, пак Франция)
Теорията на сблъсъка с обичайните световни подредби съдържа само един постулат и той е “Несръчно изумление пред неочакваното и внезапна загуба на контрол върху разумното”. Въпросникът на изумените се опитва да разбере какво бихте направили, ако откриете в двора си шалтер за включване и изключване на света (“Властелинът на пръстена”), как бихте се справили със присъствието си пред оживял “Незнаен войн”, повторно убит от издигналите го свои (“Войник”, Хърватска, реж. Давид Перош Бонот), имате ли някаква представа защо градските власти, стопанисващи парковете, обезумяват толкова, че забраняват патетата да бъдат хранени (“Да нахраним патетата”, Холандия, реж. Йожени Янсен)?
Програмата на 10 септември не остава нито пред, нито зад стената от разнообразни смисли, неочаквани обрати и непредполагани значения. Тя е динамична, разнообразна, забавна и не оставя зрителя да се блъска в нея подгонен от собствените си екзистенциални несбъдвания. Но не забравяйте, свободата и смешното са начин за преодоляване на Реалността (ако тя ви наранява), но имат и вечен трети спътник – Самотата. (Т. О. М., Великобритания)
Акценти на деня:
Филмите от международния конкурс за този ден са задължителни.
Ако не се интересувате от стилно осветление, шведски екшън и несбъднат опит за споделяне на драма може да направите пауза съответно на “Казино”, “Вирус” и “Аманкай”.
Главни действащи лица на деня:
Ани Гибс – продуцент на проекта “Какво ме прави щастлив” – поредица от шест късометражни новели, пръснати по екзотични дестинации.
Йожени Янсен
Повече информация