Маргарита Дограмаджян получи годишната награда за превод "Кръстан Дянков".
Маргарита Дограмаджян спечели голямата награда – 3000 лева, за "Белият тигър" на Аравинд Адига (на издателство "Жанет 45"). Специалната награда – 1500 лева, е за Светлана Комогорова-Комата за превода й на "Шантарам" от Грегъри Дейвид Робъртс ("Оргон"). И двете са отличени от жури в състав Миглена Николчина, Милен Русков и Надежда Радулова, всички те са финалисти в предишни години.
Наградата "Кръстан Дянков" е за превод от английски на български език на съвременен роман и е учредена през 2007 г. от фондацията "Елизабет Костов" – организатор на церемонията по награждаването, което се състоя в сряда в Американския център в Столичната библиотека заедно с посолството на САЩ у нас.
Какво е чувството да сте носител на наградата „Кръстан Дянков”?
На голямо удовлетворение и радост. Какво по-хубаво признание за един преводач от награда, носеща името на забележителния Кръстан Дянков. Познавам преводите му (сред които „Реквием за една светица” на Фокнър, „Джени, жена по природа” на Колдуел, „Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света” на Сароян) още от времето, когато не си давах сметка колко е трудно да се постигне подобно качество. Просто четях и се потапях в света на великите майстори на словото, благодарна, че преводачът ми е дал тази възможност. Днес обаче благодарността ми към Кръстан Дянков граничи с преклонение.
Разкажете ни малко повече за себе си? Освен с превод на литература, имате ли и други дейности, с които се занимавате?
Бях на седем години, когато започнах да ходя на уроци по английски. На първия ме заведе майка ми, твърдо решена да плаща значителната за времето сума. Нейната всеотдайност, както става често в живота, определи по-нататъшната ми съдба. По-късно завърших английска гимназия и българска филология, тъй като мечтата ми бе да стана журналистка – дори работих две години за единствения и много популярен на времето младежки вестник в Пловдив. Именно хората, които го списваха и по-късно се прехвърлиха в литературното списание „Тракия”, ме поощриха да се заловя с художествения превод. Четвърт век по-късно равносметката ми е около петдесет преведени заглавия и все същият стремеж към усъвършенстване.
За вас преводът изкуство ли е или начин на живот?
И двете. Затова мисля, че съм благословена – обичам това, което работя, и работя това, което обичам.
Какви са трудностите, с които един преводач се сблъсква докато работи?
Всеки превод е специфичен, затова и трудностите са специфични. Но ако трябва да ги обобщя, бих казала, че най-трудното е да уловиш духа на автора, а след това да успееш да го предадеш.
Какво ще правите с парите от наградата?
Според мен смисълът на подобни парични награди е да осигурят по-голяма финансова независимост на преводача и възможност да работи още по-всеотдайно и качествено.
Имате ли си любима книга измежду преведените от вас? И тя "Белият тигър" на Аравинд Адига ли е?
„Белият тигър” определено е сред любимите ми, не само заради съдържанието, но и заради несъмнения талант на автора, който на 32 години е създал изключително зряло и четивно първо произведение.
Вашето послание към читателите на сайта за култура, изкуство и литература Kafene.bg.
Да подбират не само книгите, които четат, но по възможност и техните преводачи.