Представителите на българската Уикипедия – Вася Атанасова, Лъчезар Илиев и Григор Гачев изпратиха свое официално писмо до зам.-министъра на културата д-р Тодор Чобанов, министъра на културата Вежди Рашидов, министър-председателя Бойко Борисов, председателя на НС Цецка Цачева, председателя на Комисията по култура, гражданско общество и медии Даниела Петрова, както и до БНТ, БНР и вестник "Дневник".
В това писмо представителите на Уикипедия от свое име и от името на цялата българска уикипедианска общност ясно изразяват позицията си спрямо Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство от 09.11.2010 г.
Публикуваме част от това официално писмо, за да можете вие, читателите на Kafene.bg да се запознаете отблизо с предложенията за поправка в този закон, както и с откритата позиция на безплатния информационен източник Уикипедия:
"УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЧОБАНОВ,
С настоящето писмо бихме искали да изразим становището на общността на българските редактори в свободната електронна енциклопедия Уикипедия относно обявения на 9 ноември 2010 г. проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство [1], за който научихме от публикация във вестник „Дневник“ [2], и по-специално добавянето на новия член 226а, който в настоящия си вид гласи.
„Чл. 226а. Който разпространи копие на културна ценност или елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и друго изображение, използва изображението като „търговска марка” по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за марките и географските означения, при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за други търговски или рекламни цели без съгласие на собственика на културната ценност или на директора на съответния музей, се наказва с глоба в размер от 5 000 до 15 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000 лв.”
Както несъмнено знаете, Уикипедия е един от най-популярните уеб ресурси, заемащ към момента между пето и седмо място по посещаемост в Интернет измежду няколкостотин милиона сайта [3, 4], и първостепенен онлайн източник на научно-образователна информация. Подобна популярност, разбира се, има своето закономерно обяснение: Уикипедия е безплатна и свободно лицензирана енциклопедия, чиято мисия и визия е да направи максимална част от човешкото познание достъпно до възможно най-широка аудитория в световен мащаб [5]. Важността на Уикипедия в съвременното общество е многократно потвърждавана от най-различни организации и институции, включително и от Европейскатa комисия, която нееднократно е отчитала съществената роля на енциклопедията по отношение на обучението, разпространението на знания, насърчаването на креативността и иновативността. Ключов момент в тази роля е именно „свободното“ познание, необременено с административни или правни (в най-общ смисъл) ограничения, които иначе биха обезсмислили идеята още в нейната същност. Ето защо световната общност на Уикипедия, която включва не само нейните няколко милиона редактори по цял свят, но и стотиците милиони потребители, е особено чувствителна към всякакви промени в обществения или правен свят, които биха могли да повлияят негативно на благородната функция на енциклопедията. Бихме искали да подчертаем, че многобройната българска уикипедианска общност подкрепя напълно Министерството на културата в стремежа му да създаде работещо и ефективно законодателство, което да гарантира опазването на културните ценности и паметници на България и съхраняването им за идните поколения. Напълно съзнаваме сложността на тази задача и необходимостта от съгласуване на различните интереси с оглед намиране на оптималното за обществото решение. В този смисъл за нас са разбираеми предложените промени и допълнения в Закона за културното наследство, и принципната позиция на Министерството несъмнено заслужава адмирации. В същото време обаче, не можем да потиснем притеснението си, че определени формулировки в предложението (новопредложеният член 226а), както и, всъщност, в действащия към момента Закон (чл. 179), създават възможност за тълкуване в разрез с така именно декларираната позиция, както и обща неяснота по отношение на своя смисъл и цел. Нещо повече, имаме опасения, че част от текстовете също противоречат на декларираните от Европейската комисия цели и задачи, касаещи европейското културно наследство като цяло.
[…]
Важно е да се обърне внимание, че Европейската комисия е подчертала конкретно нуждата от свободен достъп, от възможност за многократна и търговска употреба и създаване на производни творби, без което, по обясними причини, би било невъзможно или трудно осъществимо достигането на цитираните цели.
(11) Националните законодателства могат да съдържат клаузи,възпрепятстващи употребата на творби, които са в сферата на общественото достояние, например изискването на административен акт за възпроизвеждане на творбата. Всякакви подобни законови бариери трябва да бъдат идентифицирани и да се предприемат стъпки към премахването им. Още по-съществено е да се подчертае, че препоръките на Комисията са насочени именно към потенциални административни пречки, които следва да бъдат премахнати, а не допълнително въвеждани. Т.е. Комисията вижда за нужно и целесъобразно да се даде максимална свобода в достъпа до произведения на културата извън обсега на авторското право, което цели както тяхното по-добро съхраняване, така и по-пълноценното им използване в полза на европейските граждани.
Както вече отбелязахме в началото, съзнаваме комплексността на тези въпроси и съответната сложност в намирането на оптимално решение. Очевидно е, че Европейската комисия не подценява темата. Както вероятно Ви е известно, през м. април т.г., под опеката на Вицепрезидента на ЕК и Комисар по дигиталната политика, г-жа Нели Крус, и на Комисаря по образование и култура, г-жа Андрула Василиу, беше основана група за размисъл, наречена „Комитет на мъдреците“ (Comité des Sages), която трябва да даде становище за ускоряване цифровизацията, онлайн достъпността и съхранението на произведения на културата в европейски мащаб. За тази цел „Комитетът на мъдреците“ инициира процедура за консултации, подпомагащи препоръките, с които ще излезе в ключови области като източници за финансиране на цифровизацията, модели за експлоатация на цифровизираното с публично финансиране съдържание и условията за публично-частни партньорства за цифровизацията. Комитетът събра гледищата на заинтересованите страни в процеса, провеждайки публично допитване онлайн (с краен срок 30 септември 2010) и публично прослушване (на 28 октомври 2010), и ще излезе със заключението си до края на настоящата година [7].
[…]
В заключение, като още веднъж приветстваме волята да бъде гарантирано опазването на българското културно наследство, призоваваме Министерството на културата, както и останалите компетентни държавни органи, да подложат предложените промени и допълнения, както и настоящото законодателство, на по-широка и продължителна обществена дискусия, предвид тяхната голяма значимост за различните области на обществения живот. Смятаме, че също е от изключително важно значение да се изчака заключението на Комитета на мъдреците, доколкото то несъмнено ще има решаващо значение за бъдещата европейска политика в областта на опазването и популяризирането на културното наследство на континента, включително и на българското такова. Не само, че България, като пълноправен член на Европейския съюз, е длъжна да се съобразява с единната европейска политика, но и преди всичко в случая би могло да се почерпят особено ценни, дори незаменими, предвид широкомащабното въвличане на водещи експерти в областта, насоки за подобряване на законодателството. "
*Текстът от официалното писмо е публикуван със съкращения.