Пластична композиция “Дървото на живота” по Йордан Радичков, от чиито клони надничат самобитните герои на писателя, откри кметът на Берковица Милчо Доцов. Идеята на авторите – дърворезбарят Чавдар Антов и скулпторът Димитър Симеонов – Гоцак, е да внушат колоритността на радичковия свят с герои като петел, коза, икона, врабчета и колела на каруци. Няма друг майстор на словото, който да е населил творбите си с такива причудливи образи като Драги ми господине, смрадовранка, верблюди и др. и да ги превръща в обитатели на една магическа реалност, оживена с притчи и много мъдрост. Една от нишите в дървопластиката е празна, за да може всеки да постави там любим герой, който му липсва.
Скулптурата в памет на Радичков се вгражда в парка и бе осветена на “Рождество на Пресвета Богородица”, празник и на града от Негово Високо Преосвещенство видинският митрополит Дометиан. Синът и дъщерята на магьосника на словото от Северозапада и неговият внук Йордан Радичков почетоха ритуала. На Малка Богородица дойдоха и съселяни от родното му място Калиманица, останало под водите на язовир “Огоста”.
Проектът е част от идеята в града да се обособи цял културен комплекс, посветен на големия писател. Централният площад в Берковица и една местна гимназия също носят името на твореца, автор на “Суматоха”, “Ние врабчетата”, “Ноев ковчег”, “Януари”, “Опит за летене” и мн. др.
Инициативата е приета с решение на берковския общински съвет по предложение на Фондация “Приятелите на Радичков”, в която членуват Георги Чапкънов, Вера Мутафчиева, Рангел Вълчанов, Светлин Русев, Борислав Великов и др.
Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 година. Завършва гимназия в Берковица през 1947 година. Заболяване от туберкулоза налага неколкогодишен период на лечение и възстановяване в санаториум. През 1951 година започва работа като кореспондент, а в периода 1952-1954 и като редактор на в. “Народна младеж”. През 1954-1960 г. е редактор на в. “Вечерни новини”, 1960-1962 – в Сценарната комисия при Българска кинематография, 1962-1969 започва работа като редактор и член на редакционната колегия на вестник “Литературен фронт”. Участва като съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет в периода 1973-1986, а през 1986-1989 изпълнява длъжността зам.-председател на Съюза на българските писатели.
Радичков е удостоен с много отличия и награди, както в България, така и в чужбина. Носител е на престижната международна италианска награда “Гринцане кавур”(1984) за белетристика и на Кралския шведски орден “Полярна звезда”(1988). През 1996 г. за книгата си “Малки жабешки истории” е вписан в Почетния списък “Ханс Кристиан Андерсен” на Международния съвет на детската книга.
В България е носител на наградите: голяма награда за литература “Добри Чинтулов”(1980), награда “Аскеер”(1996) за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, национална литературна награда “Петко Славейков”(1998), голяма награда за литература на Софийски университет “Св. Климент Охридски”(2001).
През 2000 г. Йордан Радичков е удостоен с орден “Стара планина” I -ва степен за цялостен принос в българската култура. През 2003 г. е удостоен и с държавната награда за култура “Паисий Хилендарски”.
Големият български писател умира в София на 21 януари 2004 г.