автор: Десислава Томова
На 5 септември от 20 ч. в Художествената галерия в Созопол пловдивската издателска къща “Жанет 45” представи новите стихосбирки “Писма” и “Картички” на Силвия Чолева. В тях авторката ни въвлича за работа със самите нас и се обръща с носталгия към времето, когато получавахме повече писма и картички. Вещественият спомен присъства в оформлението на книгите от Даниела Олег Ляхова.
Специфичното за стихосбирката “Картички” е това, че на всяка страница, към всяко стихотворение има място за малки лепящи се картички. В случая картичката е изложена на голям риск от прекъсването на трансмисията между получателя и подателя. Множествеността при получаването на картички ни лишава от илюзиите за съкровеното. “Взимаш енергия от нещо, снимка, пощенска картичка, картина, имейл, музика, някакъв стих. То те завладява, черпиш от него, като от извор, измиваш си първо очите, ръцете, а най-накрая пиеш. Водата тече от шепата, пиеш с пълното съзнание, че колкото изпиваш, толкова изтича, изгубва се в цепнатините на сухата земя отново. Пращам обратно тези картички, получени от мои приятели, като добавям към техните думи и няколко свои”, казва Силвия Чолева.
Авторката използва епиграфии и намигва към различни велики личности: Микеланджело, Самюел Бекет, Антонио Гауди, Рене Магрит, Пабло Пикасо и др. Чолева не пожела да каже на кого са посветени и какъв е поводът за написването на любовните стихотворения от ръката на една вече зряла жена. На срещата с публиката тя цитира Жак Дерида: “културата ни е изложена на огромен риск от прекъсване на общуването. Картичките лишават човека от този необуздан ужас да останеш сам със спомена.”
Стиховете бяха изпълнени от актрисата Илка Зафирова, а водеща на представянето беше Надежда Радулова. В контекста на разговора критикът Михаил Неделчев припомни, че е запален колекционер на пощенски картички и обеща да подари на авторката картичка от Созопол от 1901 г.
Силвия Чолева е завършила българска филология. Пише поезия, фрагменти, литературна критика. Издала е пет книги: Детето на глухонемите (1993), Вход (1996), Отиване Връщане (1997), Внимателно (2001), Зими и лета (2001). През 1994 получава наградата “Южна пролет”, а през 2002 – Националната награда за поезия “Иван Николов”.