Всеки ден без неделя и понеделник от 10. IX до 16. IX. 2007 г., между 15.00 и 19.00 ч. в зала “Андрей Николов” в Център за култура и дебат “Червената къща” можете да видите постоянната експозиция на скулптури на Андрей Николов – “Духът намира тялото”.
Андрей Николов е роден във Враца през 1878 година. През 1896 г. постъпва в Рисувалното училище в София, в класа на Б. Шац. По-късно продължава учението си в Париж, където заминава с държавна стипендия. През 1914 година, след приключването на обучението си в Париж се установява в Рим, където бързо се интегрира в творческия кръг около Свободната художествена академия. Любопитно е, че първоначално Андрей Николов е командирован в Рим, за да наблюдава приготовлението на клишетата за гербови марки, поръчани от българската държава. Избухването на Първата световна война обаче става причина командировката му в Рим да бъде продължена чак до 1919 година. След 1919 г. Андрей Николов остава в Рим на собствени разноски до 1927 г.
От 1915 до 1926 г. Андрей Николов редовно излага творбите си в Годишната римска изложба, през 1922 г. е избран за член на журито на изложбата, а по-късно и за представител на художниците-чужденци в управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим. Сред приятелите и хората, с които общува в този период са известният италиански скулптор Сарторио, писателят Франческо Сапори, Жорж Нурижан, скулпторът Арнолдо Дзоки. Чести гости са му и Александър Балабанов, Райко Алексиев, Маждраков.
През 1919 година, на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, Александър Стамболийски посещава Андрей Николов в Рим. Впечатлен от работата му, Стамболийски го приканва да се завърне в България. “Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време” – увещава го Стамболийски. През 1921-22 г. Николов извайва бюст на Стамболийски, а по-късно, през 1927 г. се завръща в България.
Многобройно и разнообразно е скулптурното наследство на Андрей Николов – сред най-познатите му творби са “Торс”, “Дух и материя”, “Майчина целувка”, “Майчина гръд”, портретните бюстове на Ив. Мърквичка, Ал. Балабанов, Ст. Михайловски, Кирил Христов, лъвът пред паметника на незнайния войн в София и др. Като професор в Художествената академия в София от 1931 до 1940 година той успява да създаде своя школа и да възпита последователи на изящния си стил на ваене.
С цялостното си творчество Андрей Николов хвърля мост между европейската скулптурна традиция (в духа на Роден) и българската модерна скулптура на двадесетия век. Един европеец от голям мащаб, който с живота и творчеството си приближава България към сърцето на Европа.
Постоянната експозиция на скулптури на Андрей Николов е осъществена съвместно с Националната художествена галерия.
В изложбите са използвани материали от архивите на: Владимир Гиновски, Николай Бошев, Николай Пиперов, Националната художествена галерия, Фондация “Гъливер клиринг хауз” и от Централния държавен архив на Република България.
Специални благодарности на: Валентин Старчев, Величко Минеков, Владимир Гиновски, Владимир Игнатов, Димитър Остоич, Иван Варчев, Марио Кръстев, Николай Пиперов, Светлин Русев, Светослав Минеков.
Графичен дизайн и предпечат: Богдан Мавродинов, Велина Мавродинова, Иван Николов opnn, Ирина Каракехайова, Стоян Камбуров
Над изложбите работиха и: Александър Предов, Георги Колчев, Елица Амбруш, Ивайло Митев, Ивайло Петков, Иван Ванев, Кирил Матеев, Мален Маленов, Николай Нейков, Светлин Томов, Слава Иванова, Станислав Станев, Стефан Аврамов, Тома Бранкованов, Явор Костов, Янко Велков
Техническо изпълнение: СД “Българска пчела” – Иво Попов, Венистрой ООД, Колор студио, Ботьо Иванов, Хари Арабян