Често определят Кафка като "поет на отчуждението" – при това ударението пада върху "отчуждение". Тъй обикновено се пропуска, че преди всичко Кафка е Поет. Той дава художествен израз на възприятията си в един модерен, цивилизован до крайност буржоазен свят. Според Валтер Бенямин основното изживяване на Кафка е "страхът от безмерното разрастване на градовете". Затова и главна негова тема е непреодолимата самота на "модерния човек", неговата захвърленост в живота, липсата на душевно общуване със себеподобните. Сам Кафка до последния си час се е мъчил да възстанови и закрепи прекъснатите връзки, но това не му се удава. Ето защо цялото му същество се устремява към една единствена цел: творчеството – макар то да му дава чувството за низвергване в ада. "Писането е сладка и чудесна награда, но за какво? – споделя Кафка. – През нощта ми проблясна с яснотата на детски назидателен урок, че то е награда за служенето на дявола. Това спускане до тъмните сили, това освобождаване на обуздани по природа духове, тези съмнителни прегръдки и всичко друго, което става там долу и за което горе човек вече не си спомня… Може би съществува и друг вид писане – аз познавам единствено този". За Кафка творчеството е "форма на молитва", метафизичен експеримент за улавяне на неясни видения, едновременно забранен и необходим, но при всички случаи безнадежден опит чрез силата на словото да се обхване мистерията на съществуването. Сам Кафка сравнява себе си с ловеца Гракх от едноименния си разказ – Харон го е пуснал по погрешка сред живите и той постоянно снове на границата между живота и смъртта. (Латинското име Гракх означава на чешки "кафка", на български "чавка".) За него творчеството не е просто създаване на произведения, а преди всичко състояние на духа, напрегнатост на възприятията, вътрешна нагласа към света, начин на живот. Кафка казва: "Аз съм писател дори когато не пиша."
В разказите на Кафка постепенно се разкрива някакъв душевен пейзаж, като гледната точка постоянно се променя – ту е съвсем близка, ту събитията са обхванати "от птичи поглед". Така възниква един свят-притча, в който невидимо нараства отчуждението. На преден план излиза необяснимото, абсурдът, онова, което не се поддава на логическо осмисляне, но деформира човека и обезценява живота му. Въпреки външната простота на изказа, Кафка насища разказите си с множество значения, които всеки читател открива сам за себе си. Според Алфред Дьоблин в творчеството на Кафка владее най-строг реализъм, примесен с нещо подземно, тайнствено и тъкмо на това се дължи привлекателната му сила.
ИК Сиела
Корична цена: Цена 10,00 лв.