Зорница Христова или Точица, както е позната сред блогърите, е известен преводач и издател на детска литература. Преди няколко месеца Зорница откри собствено издателство "Точица", което публикува забавна и образователна детска литература. Освен с издателска дейност, Зорница активно се занимава и с блога си, в който често дискутира отношенията и свещената връзка между родител и дете.
Днес, на горещия стол на Kafene.bg e именно тя, Точица, за да ни разкаже за най-новите си проекти…
Как се появи идеята да откриете детско издателство Точица?
От години обикаляме детски книжарници във всички страни, в които пътуваме, и събираме книги, които ни се струват различни като физиономия, като замисъл, като принос за детското развитие. Съществуват наистина фантастични неща, които трудно могат да се намерят тук; ще ни се и нашите деца да имат достъп до също толкова богата среда за развитие. Българският пазар на детски книги е пренаситен в някои пунктове (например безкрайните преиздания на класическите приказки) и много беден в други, които изискват повече въображение, повече издателска работа, повече риск. Ние сме готови да вложим повече от гореизброените неща, за да създадем нещо различно. Името на издателството е свързано, разбира се, с героинята на Ерих Кестнер, но освен това “точица” ни хареса и като символ на нещо мъничко, което тепърва ще расте – зрънце, което ще покълне, нещо далечно, което се приближава, и т.н. Мотото – “Мисли, преди да пораснеш” – също има двояк смисъл, тегли едновременно към повече самостоятелно мислене и към повече запазване на детското.
Какви книги публикувате в издателството? Ще издавате ли и български автори?
Издателството е посветено на забавно-образователната литература. С други думи, искаме да предложим питателна храна на детското любопитство, без да забравяме как точно сме обичали да ни я поднасят като малки (тук дъщеря ми помага да си опресня паметта). Знанието само по себе си е забавно. Ако човек не се насилва да мисли като възрастен, може да обясни на децата всичко – математиката, историята, биологията, какво ли не. Енциклопедиите, колкото и да са шарени, не вършат същата работа, защото по същество са справочна литература. Искаме да правим книги, с които децата да общуват. Разбира се, че ще издаваме и български автори. Не харесвам популярния подход да се залага само на доказани бестселъри. Децата ни имат нужда от осмисляне на своя свят, имат нужда да срещат в книгите герои и обстоятелства, които са им познати. Обратното свързва родното с излишни комплекси и излишна патетика. В този смисъл единственият ни критерий е качеството, а не националността на автора.
Какво представлява играта "Направи си сам приказка" и къде може да се намери?
“Направи си сам приказка” е игра, с помощта на която детето може да построи приказен сюжет от основни приказни елементи – злодей, задача, пътуване, вълшебен дар, битка, помощник и т.н. Те са представени под формата на илюстровани карти, от които детето тегли 5 и след като ги подреди по начина, който му се струва най-логичен, им измисля конкретно съдържание – например какъв точно да бъде вълшебният дар, който ще получи героят – летящо легло, дъвка, която ти позволява да говориш езика на птиците, магическа мантия и пр. За да улесним подредбата, сме включили “Карта на приказката”, на която е нарисуван основен модел на сюжетна линия със завръзка, перипетии, покачване на напрежението, кулминация и развръзка – разбира се, обяснени по детски. След като подреди изтеглените карти върху модела, детето разполага с нещо като план на своята приказка.
Целта е да насърчим детето да придава завършен вид на своите фантазии, без да му даваме каквито и да били рамки относно тяхното съдържание. Децата са по-добри фантазьори от нас – да, имат нужда от повече умения за структуриране на своите измислици, но е хубаво тези умения да не вървят със съответните клишета. Играта вече присъства в магазини за образователни играчки като Puzzle, Pretty Things, Little Owl, предстои зареждане на книжарници Booktrading, “Нисим”, “Български книжици”, “Алтера”, варненската детска “КниЖАРница”, детската книжарница в Благоевград, постепенно и на други места. Нядяваме се скоро да организираме и онлайн продажба, сайтът на издателството е в процес на разработване.
Вие сте активен блогър, като най-честите теми, за които пишете са отношенията между родител и дете. Дефицит ли са подобни теми и дискусии в медийното пространство?
И да, и не. Доколкото интернет е медия, тези теми се дискутират широко, блогът ми е само един измежду гласовете. Традиционните медии обаче изостават в това отношение, особено пресата – оказа се, че на практика не съществува например реална оперативна критика за детска литература, пък и изобщо за култура, предназначена за деца. Или се появяват рекламни текстове, очевидно писани в самото издателство, или не излиза нищо. От една година се опитвам да правя нещо по въпроса, публикувайки текущи рецензии за детски книги в “Култура”. Но това е още много малко. Има и ред теми, свързани с отговорностите на самото общество към децата – към тяхната сигурност, тяхното образование, достъпът им до различни ресурси, – които тепърва чакат по-сериозно внимание.
Вие сте и преводач. Помните ли първата книга, която преведохте?
О, да, “Дългът към удоволствието” на Джон Ланчестър – книга, в която изкусно се говореше за изкусни ястия; помня добре как, подправяйки фразата, непрекъснато се изкушавах да опитам нещо от описаното в нея. Имах успех с рататуя и пълен провал с чесновата майонеза.
Имате ли си любима книга от тези, които сте превели?
Да, и то все различна. През последните три години превеждах “След войната: история на Европа след 1945г.” на британския историк Тони Джуд и макар рядко да приемам нехудожествена литература, искрено се впечатлих от ерудицията, независимото мислене и блестящия ироничен стил на автора. Препоръчвам я дори на хора, които нямат специално отношение към историята – чрез нея успях да разбера гледната точка на уж близки до нас, но различни по опит поколения.
Над какво ново работите сега?
Разработваме една забавна книга за умножението. Надяваме се до месец-два да е готова. Това са нещо като хитри трикове, които улесняват пресмятането.
Какво четете в свободното си време?
Какво ли не. И аз, и съпругът ми се занимаваме професионално с литература, така че имаме удоволствието да четем и в работно време. Интересуват ме всякакви жанрове и периоди, от японското средновековие до новоизлезлите романи; не бих се ограничила да посоча конкретен тип литература. С огромно удоволствие следя книгите за деца, напоследък уча френски и много се радвам, че имам пряк достъп до други оригинали освен тези на английски и руски. Френското детско книгоиздаване е изключително богато.