Димитър Киров е популярен български композитор и писател. Последната му музикална творба "Родопиада" бе представена от Пазарджишката филхармония под диригентството на Григор Паликаров и радушно приета от публиката. Димитър Киров е автор и на две книги – "Музиката, която лекува" и "Животните и човекът", като в момента работи над трета творба.
Специално за читателите на Kafene.bg поговорихме с Димитър за неговата работа, която той сам определя като "хоби"…
Откога се занимавате с музика и какво е музиката за вас?
С музика се занимавам от дете, когато започнах да уча пиано при педагожката Надежда Даскалова в музикалната шкила на ЦДНА. За мен музиката не е професия, чрез която изкарвам препитанието си. Тя е моето хоби. Завършил съм и имам още две висши образования – инженерна химия и право, които ми осигуряват насъщния.
Последната ви творба "Родопиада" бе изключително добре приета от публиката. Трудно ли се създава музика, с която да се впечатли съвременната публика?
За масовия слушател, който сега се впечатлява главно от поп фолка, да напишеш сериозна музика наистина е трудно. За мен обаче това не е самоцел. Пиша музика със сърцето си, за собствено удоволствие. А ако тя се харесва и на хората, толкова по-добре. Оставам признателен на моите почитатели. Що се отнася до пиесата ми „Родопиада”, чиято премиера беше на коро, то аз мога само да благодаря на диригента Григор Паликаров, на солиста Христо Павлов, на великолепния оркестър за прекрасната интерпретация на произведението ми и на чудесната и високо компетентна пазарджишка публика, която ме прие така възторжено.
Често в медийното пространство ви обявяват като "българския Ричард Клайдерман". Как се отнасяте към подобни сравнения?
Не намирам това сравнение за особено подходящо. А и не ме ласкае особено, както някой друг, може би би приел това. Аз не интерпретирам чужда музика. Аз сътворявам моя собствена, имам свой почерк, стил, не подражавам на никого и това сигурно го разбират, оценяват и уважават моите фенове.
Арт съсловието у нас често заявява, че обществото страда от "духовна криза". Каква е вашата лична позиция по този проблем, като човек, който се занимава с изкуство?
На този въпрос ще ви отговоря цитирайки едно съобщение, публикувано на 3 юни в един наш ежедневник. Негово заглавие е „Моцарт отпушвал канали”. А ето и текста: „Музиката на Моцарт ще бъде използвана в Германия за по-бързото пречистване на отходните води в канализацията”, пише „Newsru”. „Според експерти композициите на австрийския гений помагали на бактериите да разграждат твърдите органични отпадъци и така по-бързо да отпушват запушени тръби. С помощта на Моцарт предприятията за почистване можели да спестят до 1000 EUR на месец за електроенергия” – край на цитата. Е… Доволни ли сте от отговора ми?
Възможно ли е, според вас, да се живее в България само от изкуство?
За определени среди – „обръчи” – да. Вероятно разбирате какво имам предвид.
Вие сте и автор на две книги. Как се появи идеята за "Музиката, която лекува" и "Животните и човекът"?
Първата книга написах след като разбрах, че моята музика се използва от психотерапевти за музикотерапия при болни с невроза. И когато при мен дойдоха студенти – следващи магистратура по Клинична психология – дипломанти, за консултации. А втората – от голямата ми любов и състрадание към животните.
По професия сте юрист. Как се съчетава музиката с една толкова сериозна професия, като правната?
Както споменах преди малко, аз съм дипломиран юрист и инженер химик. Не искам да прозвучи нескромно, но сигурно ви е известно, че и Бородин е бил химик, а Шуман е изучавал право в Лайпциг. Моят отговор в случая е, че като човек с толкова сериозни професии намирам начин да ги съчетавам и се справям добре в живота.