П. Г. Кънев е поет и писател роден в България. През последните няколко години живя в САЩ. Досега стихотворенията му са отпечатани в повече от двеста литературни издания, главно в Северна Америка и Европа. През май 2009 г. беше отпечатана в САЩ дебютната му стихосбирка, носеща името „r“. Включен е в няколко американски и европейски антологии за поезия.
През 2009 г. Асоциацията на литературните издания в САЩ го номинира за престижната награда Pushcart Prize. В момента подготвя втория си сборник с поезия, който ще излезе от печат в САЩ през есента на 2010 г. В края на 2009 г. излезе от печат и сборника му с разкази „Разходка през стените“ (Сиела). Разказът „АЛЕФ“ от този сборник бе удостоен с Първа Награда на Националния конкурс „Рашко Сугарев“ (2010). „Американски тетрадки“ е дебютната му стихосбирка на български.
Дебютна стихосбирка на български след толкова награди? Как се възприема творчеството Ви у нас? Доволен ли сте от приема Ви тук?
Наградите и номинациите ги приемам единствено, като съвсем малко доказателство, че успявам да си извоювам някакво мое пространство, такова, което ми позволява да дишам, което ми дава живот. Дебютната ми стихосбирка на български “Американски тетрадки” е нещо, което просто трябваше да се случи. След публикации в повече от триста американски и европейски литературни издания, участие в няколко американски поетични антологии, реших, че е време да издам и книга на български. Така че направих една собствена селекция на стихотворенията издадени през последните три години и така се появи книгата ми “Американски тетрадки”. Трябва да призная, че получих и продължавам да получавам много добри оценки за книгите ми от българските читатели. В същото време, тези похвали ме карат да се чувствам малко неловко, тъй като винаги, когато сядам да пиша се опитвам да забавлявам първо себе си, а след това всеки потенциален читател. Но все пак винаги е приятно да чуваш, че си професионалист в това, което правиш.
Къде намирате вдъхновението? Или къде Ви намира то?
Думи, като вдъхновение, муза, винаги са ми били малко странни. Но за да отговоря на въпроса бих казал, че го намирам навсякъде. Абсолютно всичко около мен може да ме накара да напиша стихотворение. Мога да го открия в лицата на преминаващите по улиците хора, в дрънченето на боклукчийските камиони или жуженето на вентилатора, в нещо, което съм прочел или видял някъде, в някоя класическа симфония или рок песен, в някоя картина или черно-бяла фотография, в очите на приятелката ми или разбира се, на дъното на бутилка добро бяло вино. Абсолютно навсякъде. В това отношение съм, като древен грък. Не мързелив, разбира се, а съзерцателен. Мисля, че най-много идеи за стихове са се появявали в ума ми, докато ходя, докато крача по някоя улица из града. Тогава усещаш някакъв особен ритъм в теб, чувстваш се свързан с кръвоносната система на града, без значение дали той е София, Чикаго или Ню Йорк.
Има ли място за поезия в днешния свят? И какво носи поезията на деня ни? А на Вашия?
Поезията има място във всеки един свят. Но тъй като, писането е изключително егоистичен, самотен и личен занаят, мога да кажа, че за поезията има огромно място в моята си, лична вселена. Тя е нещото, което ме кара да продължавам. Титаничният поет Йосиф Бродски винаги е вярвал, че подредбата на нашия свят се подчинява на някакъв висш поетичен принцип. Робърт Фрост и У. Х. Одън са били на същото мнение. Напълно съм съгласен с това. Поезията е като буца в гърлото, като усещане за някаква греховност, като носталгия, любовна мъка. Една поема започва с наслада и завършва окъпана в мъдрост. По време на целия този процес, поетът никога не си води някакви ненужни бележки, а просто записва всичко. Не можеш да си водиш бележки, докато правиш любов. Всичко това е поезията. За мен.
За какво мечтаете? С каква мисъл се събуждате сутрин?
По принцип аз съм реалист и нямам много мечти. Повечето ми мечти и илюзии изчезнаха много отдавна, с напускането на детството. Бих казал, че сега единствено имам пред себе си цели, които смятам да постигна и ще го направя. В нашия толкова забързан свят, не ми остава много време за мечтаене, блуждаене и романтика. Всичко се случва толкова мълниеносно в днешно време, че ние винаги пропускаме малките и красиви неща преминаващи около нас, които в крайна сметка се оказва, че са били ужасно важни. А иначе утрините ми не се различават много от тези на всеки друг човек. Събуждам се сутрин много рано и докато пия кафето си провреявам пощата, отговарям на получените писма, преглеждам вестниците и започвам да работя. Така няколко часа до обяд, след което потъвам във всички онези тривиалности на новия, пореден ден.
Какво предстои?
Това, което предстои, е следващата ми книга. Стихосбирка носеща името “Bone Silence”. Ще излезе на американския и европейския пазар до три месеца. Издателят е едно прекрасно издателство от Ню Йорк, което се казва „Desperanto Publishing House”. Собственик и редактор на това издателство е един страхотен американски поет и фотограф, с който станахме много близки приятели. Името му е Scott Faithfull, което в превод на български означава: верен, предан, истински, и аз съм много доволен от съвместната ни работа досега. В тази книга са стихотворенията ми написани през последната година. А в същото време продължавам да работя и подготвям стихотворения за нов сборник с поезия. Засега съм оставил прозата настрана, тъй като тя много рядко ми е носила удовлетворението, което ми носи поезията. А и миналата година издадох сборника с разкази „Разходка през стените”, който бе приет много добре от българските читатели.
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Пожелавам да загърбят предразсъдъците и да четат все повече и повече българска литература, защото българските поети и писатели имат огромна нужда от тях.