автор: Десислава Томова
Когато чуя името на режисьора Стоян Радев в главата ми веднага изплува драматизацията по романа “Соларис” на Станислав Лем, играна преди години на сцената на театър “Сфумато”. На 1 септември 2007 г. в читалище “Отец Паисий” в Созопол се игра “Куклен дом”. Поставянето на Ибсенова пиеса си е безспорно голямо предизвикателство. В ролите влизат актьорите от трупата на Театър “Българска армия”: Анастасия Ингилизова (Нора), Камен Донев (съпругът), Кристина Янева (Лине), Георги Къркеланов (д-р Ранк), Иван Радоев (Косгард). Всеки един от тях тежи на мястото си и успява да оживи текста.
“Куклен дом” се появява на европейската театрална сцена преди повече от век и предизвиква шок заради своя финал. Една разкрита тайна слага край на благополучието на едно семейство. Една съпруга и майка не отстъпва пред фалша и лъжата и напуска своя дом. За първи път “Нора” или “Куклен дом” е играна в България през 1957 г. в Народния театър.
Стори ми се, че като че ли нещо от младежкия заряд в почерка на Стоян Радев тук се е променило. В сценичната редакция на “Куклен дом” режисьорът не парадира с нищо кой знае колко необичайно и модерно. Сценографията на Нина Шопова е изчистена – само едно розово канапе и костюмите подбрани от Сандра Клинчева. В една от сцените Камен Донев проявява певческия си талант докато засвидетелства любовта си към Нора с оперно пеене. Фабулата е разработена с вдъхновение, проницателност и преданост към темата за истинския път и ролята на човека, за дълбоката нужда всеки да открие своята мисия. Главната героиня Нора се е заблуждавала, че е щастлива, но е разбрала, че е била просто доволна, вярвала е, че обича, а е прозряла, че любовта не може да се случи, без дълбоко да познаваш себе си…
Историята, която ни представя театралният състав има за цел да избяга от феминистките или тясно социални тълкувания на пиесата. Това е едно класическо откровение за Човека, което ни кара да се замислим върху съществените лични въпроси, чиито отговори са залог за истинското, различно от доволството щастие.