Лоран Гунел е известен френски писател и психолог, настоящ специалист по невро-лингвистично програмиране (НЛП). Авторът бе на посещение в България преди броени дни, за да представи лично на родната публика своите два бестселъра "Бог пътува винаги инкогнито" и "Човекът, който искаше да бъде щастлив".
Лоран Гунел от четиринайсет години обикаля света и се среща с изключителни мъже и жени, експерти по човешко поведение и душевно равновесие. Една от неговите спирки се оказа и България, където той се запозна с много свои почитатели, а и аз успях да се вмъкна в графика му с интервюта, за да задоволя любопитството на читателите на Kafene.bg 
Добре дошли в България, Лоран! За първи път ли сте тук?
Да!
Какви са вашите впечатления от престоя ви?
Имах късмет, че времето е прекрасно и успях да се насладя на града ви, който е много красив! Планината също е прекрасна! А и освен това усещам някаква много положителна енергия в хората тук.
Знаехте ли нещо за България, преди да дойдете?
Няма нужда да говоря за киселото ви мляко и българския чадър, нали? (смее се) Но все пак се информирах, преди да дойда.
От години се занимавате със системата НЛП (невро-лингвистично програмиране). Какво ви дава тя?
НЛП, за да улесня малко нещата, които бяха казани във Френския институт, за мен НЛП бе просто една врата, през която да вляза. Врата, която ме отведе към света на хуманитарните науки и психологията въобще. Аз, така да се каже, не съм женен за НЛП, това е просто едно мисловно учение, което ми е интересно. Навремето, преди почти 20 години, НЛП ме научи първо на това как аз функционирам, след това ми помогна да разбера и другите, и моите взаимоотношения с тях. И за мен, аз тогава бях един икономист, това откритие беше просто огромно.
Как се появи идеята за книгите?
Почти 15 години от живота си само получавах, и в един определен момент трябваше малко да сменя посоката. Казах си: „Не мога да пазя всичко това за себе си, трябва да го предам нататък“. А аз, в частност, получих знания, които идват както от американски учени, така и от мъдреци и шамани. И всичко това, което получих като информация, е толкова важно и съществено за живота и не се научава в класните стаи или във факултета. Защото в училище се учат много важни неща – история, география, математика, икономика, но не можем да се научим да разбираме самите себе си и да се познаваме, както и да се научим да живеем. И след като получих цялата тази информация, си помислих, че това е един прекрасен подарък и трябва да го дам на всички останали, за да могат да се възползват.
Има ли тайна успешната комуникация?
Не, няма такава тайна. По принцип аз не обичам различните техники, които се прилагат. Има философия на добрата комуникация, която е за мен да се интересуваш от света на другия. Да не се опитваш да го декодираш веднага на момента, въз основа на собствените си критерии, а да се опиташ да разбереш другия, така да се каже, отвътре. Да разбереш какво мисли, какво усеща, т.е. да разбереш неговото виждане за нещата, неговия модел за света. След това вече може да се върнеш към себе си и да изразиш собствената си гледна точка. И аз мисля, че именно защото човек най-напред се интересува от другия и другият ще се интересува от теб.
В България се провеждат курсове, в които преподават техники за подобряване на любовния живот, намиране на сродна душа и т.н. Възможно ли е такова нещо, според вас, чрез техники на НЛП?
Не, не мисля, че съществува някаква възможност за такова нещо. Но пък много хора имат „ограничителни вярвания“, които им влияят по отношение на срещата, защото например си мислят, че не са красиви или нещо подобно, че не ги харесват. И естествено, че ако тръгнеш с тази мисъл, че си нежелан и не харесван, възможно е наистина да не срещнеш никого. И всъщност вярно е, че НЛП може да ти помогне да погледнеш по друг, различен начин на себе си, да развиеш своите вярвания, както за себе си, така и за света. И евентуално това би могло да помогне в областта на любовните отношения. Това е едно от приложенията.
А възможно ли е чрез техники на НЛП да преодолеем последствията от т.нар. „финансова криза“?
(смее се) Ще ви кажа нещо, което може би ще ви шокира, но нямам никакво намерение и желание да разрешавам финансовата криза. Понякога ми се иска системата да рухне до дъното, за да се измисли нещо по-лесно и просто.
Мислите за нова книга?
Да.
Бихте ли издали за какво ще се разказва тя?
Проблемът е, че не съм се спрял над нищо конкретно, но вероятно основната тема ще бъде структурата на личността и в какво нашата личност ни отдалечава от нашата същност, от това, което представляваме отвътре.
Има ли някакъв съвет, какъвто бихте дали на хората, които не се чувстват добре в кожата си, липсва им самочувствие, така, както вие споделяте, че сте се чувствали преди?
Много ми е трудно да отговоря на този въпрос, много неща ми се иска да им кажа. Но най-напред може би е добре да се отдръпнем от нещата, да направим крачка назад, малко така да наблюдаваме отстрани живота си и да си зададем въпроса „какво ни харесва в този живот и какво не“. Но наблягам на това, което наистина не ни харесва, защото промяната понякога също е вид бягство. Т.е. най-напред трябва да потърсим какво е хубавото в нашия живот, защото задължително има такова нещо и след това да си позволим да помечтаем, за да разберем накъде искаме да отидем. И впоследствие, след като вече сме помечтали, да видим по какъв начин можем да осъществим тази мечта. Защото именно тук, в този момент, изплуват много страхове, и единственият начин да разберем дали тези страхове са оправдани или просто са в главата ни, е като се опитаме да задействаме нашите проекти, т.е. да се отъркаме в действителността, и така, в повечето случаи разбираме, че това, което ни е плашило, всъщност не отговаря на реалността. Мисля, че повечето хора, които са нещастни, всъщност са фрустрирани, защото не са успели да осъществят своите мечти, без да си дават сметка, че са способни на тях.
Какъв е вашият начин да бягате от реалността, как си почивате?
Най-напред се опитвам, макар да не е винаги възможно, да правя неща, които отговарят на това, което бих искал да правя, които са в съгласие с моята ценностна система. И когато изживяваме това съответствие между поведение и ценностна система, човек не се уморява. Но все пак, защото съм човек и изпитвам умора (усмивка), аз почивам най-вече сред природата. И имам нужда от природата, за да се презаредя, а и там намирам своето най-голямо вдъхновение!