Едвард Хуем е сред най-значимите съвременни норвежки писатели, автор на романи, пиеси, лирика, биографии. Превел е на съвременен норвежки език пиесите на Шекспир. Известен е като нестандартен разказвач на културната история на Норвегия.
Негови творби са отличени с Наградата на норвежката критика за литература (1974), наградата Ибсен (2007), а романът “Историята на майка и татко” – с наградите Мелсом (2006) и Петер Дас (2007).
Вълнуващата сага за един типичен норвежки род започва с колкото прост, толкова и сложен по своята вътрешна философия въпрос. Шестгодишен син пита своята майка дали обича татко му. Нейният отговор открехва врата към мъчително минало – като плаване по буйна река, чиито води и ледове са отнесли всички мостове. Десетилетия по-късно синът тръгва по следите и става неканен спътник в живота на своите родители. Бащата – с изумителна душа и причудливи хрумвания, сякаш заслушан в някакъв вътрешен глас. Майката – горда, затворена в мислите си, сякаш мястото й е някъде другаде. Две белязани от хорската немилост души, отказали да се подчинят на предопределеното. Дълбокият им мрачен бунт ги събира, за да градят мостове.
Освен като добър образец за народопсихология, романът “Историята на майка и татко” гради интересни социални и исторически представи за един далечен народ. Повествованието се отличава със задълбочен анализ на порядките в обществото, формирало характерите на героите. Честите ретроспекции към традиционния бит на предците им допълнително обогатява техните образи, изваяни с изкусително майсторство от Едвард Хуем.
ИК Дамян Яков