Някъде на юг и мъничко на изток живеят героите на тази история. Те летят, устремени след щастието и любовта, без да успеят никога да ги достигнат, прекосяват контитнети и морета, без да могат истински да отплуват.
Оживената галерия от странни образи пронизва неопределена историческа епоха, претичва задъхана през различни пространства, емоционални и географски – от Солун през Виена до Америка
Всъщност това е част от историята на един български род, с доминиращото и властно участие на жените – свободни и независими, страстни и влюбени, понякога жестоки, мъдри и нежни.
Те не се колебаят да жертват себе си и другите, да убивят и да бягат, за да сграбчат миража и да спрат мига.
Образът на величествената Вангелуда, магьосница или просто оцеляла в смътните времена на ръба на столетията, на ръба между Европа и Азия, свързва персонажите на повествованието с обща носталгия, с общи спомени, и с общ за всички нас стрeмеж към свобода.
В повествованието прозират определени исторически епохи и събития.
Убийства и отмъщения объркват съдбите на персонажите, сред които любопитният читател може би ще открие и някои действителни личности от първата половина на двайсти век.
***
Нина Божидарова е завършила Литературния институт «Максим Горки» в Москва, в класа на Андрей Битов.
Защитила е докторат по руска литература в Париж, където живее в момента.
Чела е лекции и е участвала в научни конференции и семинари в САЩ, Англия, Франция и България.
Лауреат е на наградата «Петя Дубарова» и на Министерството на културата на Люксембург за сатирична проза.
Печатала е в български, руски, френски литературни издания
Водила е предавания по Българското национално радио.
Автор е на сборника с разкази «Спомените на толитарното дете».
Пиесата й «Клозет или уважаеми господин Президент» бе отличена в конкурса «Славка Славова», на Театър 199.
"Нина Божидарова е продукт на руска безметежност, френска изисканост и безутешна българска проницателност. И на още неща, но те не са наша работа, нито ваша. Прозата й наподобява лов на пеперуди от дама, която знае, че в момента е наблюдавана. Докато се дивите на изящните й движения и невторачената й наблюдателност, тя решава, че пеперудите заслужават живот. И хваща вас – за гърлото."
Бойко Ламбовски