"Звукът на спиралата" е изложба приложно изкуство на Саша Тодорова, която тя представя в столичната галерия "Агора". В творбите са изпозвани капачки от бутилки, подложки за торта, семена, черупки от ядки, метални и пластмасови жици и шнурчета, за да изразят идеята за връзката на човека с Космоса. Някои от картините носят ясно послание, други са по-трудни за разшифроване, но всичките имат много силна духовна енергия. Гледайки ги, сякаш чуваме гласът на Космоса, който е едновременно вън и вътре в нас.
Посетителите по желание могат да се включат в подписката за построяване на фонтан в центъра на София с уникалния кристал за думата България. В този кристал е закодирана историята на България. Основни символи в него са сърцето, чашата и седемлъчната звезда – символ на древните българи. Целта на инициативата е да се съберат 5 хиляди подписа, за да се внесе проектът за разглеждане в Столична община.
За Саша Тодорова:
Саша Тодорова е родена и възпитана в семейството на художник и литераторка. Тя завършва химия в СУ и работи като учителка. След като се пенсионира, се отдава на любимите си занимания. Като начало завършва Метода "Силва", който отключва заложбите й. Започва да пише поезия и през 1996 г. издава стихосбирката си „Звукът на спиралата". Седем години по-късно я преиздава вече със свои графики и цветни илюстрации. Едновременно с това се занимава с дърворезба и иконопис. Така, заедно с Лоте Раденкова, възстановяват безвъзмездно ограбената църква в село Сопица, Брезнишко.
Пътят й минава през Йога, Ци-Гун, Тай-Чи, Универсална енергия, Рейки и Фън-Шуй. Търсещият й Дух я води 
през Гурджиевите свещени танци и семинарите на Асоциация „Шамбала", като проявява постоянен интерес към езотериката и Сакралната геометрия. На първата си изложба през 1999 г. представя 110 цветни графики. Повечето от тях са символи от Сакралната геометрия и торсионните полета. Следва¬щите й изложби са през 2001, 2003, 2005, и са на тема: „Звън от Всемира", а през 2006 г. темата е „Сътворението". Изложбата е открита с поемата й „Ода за Икар".
Саша Тодорова се интересува и от Паневритмията като космически танц. Така се появява разработката й: „Поглед върху Сакралната геометрия и Теорията за торсионните полета, заложени в Паневритмията". Тя стига до извода, че при оформянето на пентаграма, който е кулминацията на танца, в енерго-информационен план се получава фигура с форма на сърце, наречена кардиоид. Според академик Вселенски това е най-мощната матрица във Вселената, а за Саша той е символът на третото хилядолетие.
През 2007 г. изложбата й е продължение на темата „Звън от Всемира" с нова екотехника. Междувременно адаптира за групово провеж¬дане медитацията на Друнвало Мелхизедек „Навлизане в свещеното пространство на сърцето". След посещението на д-р Масару Емото у нас, мисълта й е насочена към построяване на фонтан-светилище в центъра на София с уникалния кристал на водата за думата България.
През 2009 г. прави две изложби: „Послание на духа", и „Екоарт". Саша живее с девизите: „От всяко положение има изход"; „Винаги може и по-добре" и е съвсем наясно с мисълта на Лао Дзъ, че „това, което изглежда напълно постигнато, все още трябва изцяло да се постига, ако искаме да има бъдеще". Тя е посветила живота си на посланието на Орфей:
„Да покорим света с лира, а не с меч”
Изложбата може да бъде видяна до 7 юни 2010 г.
Вижте още:
Светлина и любов струят от картините на Саша Тодорова