Мартин Ралчевски е млад и талантлив български писател. За последните две години, може да се похвали с издадени цели три романа, а както самият той признава, работи и над четвърти.
Последната му творба, която може да откриете на книжния пазар е романът "Полубогиня". Ето какво разказва Мартин за нея…
Трети роман в рамките на по-малко от две години. Откъде черпите вдъхновение, енергия, теми?
Има една интересна подробност от биографията на Кант – той никога, през целия си живот, не е напускал малкото градче, в което се е родил. Казвам това защото вдъхновението не винаги трябва да е свързано с пътуване и със срещи на много хора, както се предполага, че е най-логично да отговоря на този въпрос. Понякога е необходимо човек просто да се огледа наоколо. А също така и да надникне в самия себе си. В нашите души има толкова много горчивина, болка и страх, но също така те са изпълнени и с много любов, мъдрост и готови отговори. Просто трябва да се научим да ги чуваме и да извличаме полезното от тях.
Сравнявайки с предните два романа къде класирате за себе си ‘Полубогиня’?
Книгите за автора са като негови деца. Поради тази причина е трудно той сам да определи коя е по-добра от другите. По-правилно би било да видим оценката на читателите, а те определиха ‘Безкрайна нощ’ като по-сполучлива от ‘Горски дух’. В този контекст, понеже все още няма натрупани много читателски отзиви за ‘Полубогиня’ може би бих я поставил по средата.
Женска книга ли е ‘Полубогиня’? И не напомня ли сюжетната линия по нещо на ‘Безкрайна нощ’?
Главното действащо лице е жена. Поради тази причина може би книгата наистина донякъде ще е по-близка на жените. Сюжетната линия няма общо с тази на ‘Безкрайна нощ’. Ако трябва да охарактеризирам целите за написването на трите си романа, бих ги определил като: Вяра, Надежда и Любов. ‘Безкрайна нощ’ е роман за вярата. На героя не му достига вяра, той е съсипан и нещастен. Същевременно обаче неистово се нуждае именно от повече вяра за да реализира мечтата си. Дългото пътуване към себе си, което често трае години, понякога, както е в романа, може да се случи и само за една нощ! ‘Горски дух’ е роман за надеждата. Главния герой загубва всичко, абсолютно всичко. Накрая дори той загубва и собствения си живот, но осъзнава, че надежда винаги има. Романа е тъжен, но това не го обезсилва. ‘Полубогиня’ пък е роман за любовта. В него, както споменах, главната героиня е жена. Тя обича истински, безкористно, с цялото си сърце! Обича покойната си майка, мъжа си, децата си, народа си и целия свят. В резултат на това съдбата я дарява с щастлив, вълнуващ и богат живот. Разковничето за успеха й се съдържа в безусловната любов! Онази безусловна любов, която щом се появи в живота ни няма как да объркаме.
Върху какво работите сега?
В момента работя върху четвъртия си роман, който ще се казва: ’30 Паунда’. Действието ще се развива в Англия и Шотландия. Съдбата на главния герой ще е преплетена с тази на един българин емигрант.
Как се промени животът Ви, откакто издавате книги?
Спечелих много почитатели, няколко нови приятели и, за съжаление, и няколко врагове. Но какво да се прави, човек не може да се хареса на всички, още по-малко пък на нелоялната конкуренция. Преместих се със семейството ми в Англия. И, може би най-същественото – намерих себе си! Помня, че някъде някой бе писал за мен, че биографията ми потвърждавала написаното в книгите ми. Много се радвам, ако наистина е така.
Какво си пожелавате?
В личен план копнея да видя книгите си издадени на английски. По този начин те ще станат достояние на много хора. В общ план се моля родината ми да оцелее. Отстрани тя изглежда като разграбен двор. Дай Боже един ден всички българи в чужбина да обединят усилия и да направят така, че славния дух на България да възкръсне. Вижте какво става от половин век с евреите в Израел. 4 милиона души живеят под постоянен натиск и заплахи на стократно по-многочислените народи около тях и не само че устояват, но дори и териториално се разширяват. И това не се случва заради усилията на местното население, а е благодарение на подкрепата на евреите от чужбина. Защо един ден една такава подкрепа да не се получи и към България. Повярвайте ми, заедно всички българи в чужбина имат значително повече капитал от тези, които са в България.
И какво пожелавате на нашите читатели?
Да са здрави, щастливи и да отварят по-често сърцата и душите си за красивото. Живеем в чуден и прекрасен свят. От нас, и само от нас обаче зависи да свалим черните очила и да погледнем към него с кротост и любов. И тогава, всяка положителна мисъл, всяка добра дума, всяка усмивка ще ни се върне по-скоро отколкото предполагаме.
***
Видео интервю с Мартин Ралчевски
Интервю с Мартин Ралчевски