Виждаме се с Павел на НДК. Той е съвсем точен. Влизаме в Писмена. Мирише на книги, обкръжени сме отвсякъде с книги и ще говорим за книги. За жалост, обаче, новият му роман още не е получен. Затова пък старият присъства!
Павел се усмихва. Повече от чаровен и сладкодумен е. Разговорът тече леко и приятно. Както и историите в книгите му. Споделяме го, защото бе
специално за вас, читателите на Kafene.bg.
Втора книга.
Да. (с усмивка)
Много бързо я написа?
Когато ти доставя удоволствие нещо не можеш да се спреш. Аз си спомням как ти ме попита миналия път дали нещо ново се завава. Задаваше се и ето – то се случи.
И пак от миналия ни разговор. Пишеш сутрин рано, преди работа. И тази ли така я писа?
Да. По абсолютно същия начин. Използвах инерцията. Не спрях да пиша сутрин преди работа. Освен защото исках и защото ми беше приятно също така и защото писането освен удоволствие и хоби е и занаят. Занаятът се практикува редовно и не трябва да изпускаш темпо.
Имаше ли голям заряд след първата книга? Мнението на хората, това как я приеха тук повлия ли ти?
Абсолютно да. Аз бях страшно поласкан от отзивите. Не защото очаквах да съм написал нещо лошо – аз самият си го харесвах, но защото се оказа, че много други хора смятат същото. Естествено това зарежда, това те кара да продължаваш. И като се има предвид, че пазарът все пак е малък и това трудно може да бъде занаят, който наистина те изхранва, всъщност мнението на хората е основният фактор.
Откъде намери сюжета?
Не знам от къде. Както и при предния. Там дори по-лесно можех да се ориентирам как се е появил, а този просто той ме намери и аз открих какво съдържа в подробности в хода на писане. Така се случва. Това е вдъхновението. Никога не знаеш от къде ще те върхлети и когато те върхлети просто не трябва да го изпускаш, за да не се превърне то в спомен за вдъхновение. Сюжетът сам се разви. В началото идеята ми беше малко по-различна. Трябваше по различен начин да завърши романа. Но героите заживяха собствен живот, поеха по пътя си и аз просто ги следвах и описвах приключенията.
Няма да издаваме как завършва …
Да, финалът в никакъв случай няма да издаваме. Иначе най-общо фабулата е свързана с един съвременен човек, който е неудовлетворен от живота, който води. Той се влюбва в една изключително красиа българка, която му взима акъла, разказва му историята си и изчезва. Той тръгва да я търси и се забърква в маса каши. През цялото време, за да преодолее препядствията, които се изправят пред него, той съзнава, че трябва първо да се пребори със собствените си страхове, с лицето от сенките, което го дебне от детиснтво. В крайна сметка научава, благодарение на българката, в която се е влюбил, че винаги трябва да търсиш това, което искаш да намериш. Не е задължително да го намериш. Но ако продължаваш, то те открива само. А също и онова, което не искаш въобще да намираш.
Има ли от теб нещо проектирано в главния герой?
Със сигурност нещо има, не може да няма. Но не е директно проектирано. Главният герой не съм аз. Така се случи и с предишния ми роман, както и разкази и сценарии, които съм писал. Използвам опита от себе си и от всички хора, които познавам. Разглобявам всички образи, които са ми известни и сглобявам нови от тях. Така че елементи от мен могат да бъдат открити в няколко образа. Елементи от други хора, които познавам – също в други образи.
А защо именно българка?
Много добре ми пасна това да е българка по няколко причини. Някои от тях ако ги споделя ще издам част от сюжета, затова няма да го направя. Но най-малкото една от причините е, че все пак е написана на български книгата и защо да няма българска нишка. В случая националността на героя няма значение. Но защо да не е българка. Тя е много силен образ, който не присъства през цялото време в романа, но е лостът, който задвижва всичко останало.В същото време има тежка биография, така да кажем. Няма конкретен прототип. Тя е герой, вдъхновен от хиляди истории. Тя се казва Елена – Хубавата Елена.
Историята е разказана като филм, много нагледно.
Да, може би защото аз я виждах като филм и разказах това, което виждах.
Виждаш ли я реализирана на лента?
Въпрос на вдъхновение. Възможно най-високата оценка, която може да бъде дадена на каквото и да е произведение на изкуството, даже и на каквото и да е човешко действие, ако то успее да вдъхнови друго. Ако някой бъде вдъхновен от тази история с удоволствие бих я изгледал, най-малкото за да видя интерпретацията.
В последната година няколко съвременни български романа бяха филмирани – “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, “Мисия Лондон”. Да се надяваме, че и твоят роман ще вдъхнови някой режисьор.
Това е в ръцете на други хора. Ще се радвам.
Кой от двата ти романа ти е по-любим? Или може би е трети, който пишеш в момента?
При всички положения най-любим ми е този, който е в главата ми. Той е вдъхновението. Тези два романа са ми близки, те са част от мен, но те вече са спомен за вдъхновение. Иначе двата ми вече издадени романа – “8 секунди от смъртта” (http://kafene.bg/?p=article&aid=5245) и “Лицето от сенките” (http://kafene.bg/index.php?p=article&aid=6945) – единият е фантастика, другият е кримка, но “with the twist”, както се казва, т.е. не съвсем кримка. Те са написани по различно време. Аз за тази една година съм се променил. Както и всичко около нас се променя непрекъснато. Затова по-скоро бих прочел и двата, ако не са мои.
А какво четеш в момента?
В момента чета книга от една канадска поетеса, но не поезия. Това е първият й роман – приключенски, криминален, написан с умението на една поетеса, по такъв начин, че се наслаждаваш и на езика и на фабулата. И съм изключително впечатлен. “The Outlander” на Джил Адъмсън. Много бих се радвал ако бъде преведен и издаден на български език, за да могат всички да споделят моето удоволствие.
Преди година сподели разочарованието си от липсата на литературни агенти у нас. Имаш впечатления как се издават книги по света. Вече и опит с два романа у нас. Имаш ли нови възгледи по въпроса?
Ситуацията от преди година е подобрена до голяма степен по отношение на това, че продължават да се издават много хубави български автори и много българи пишат в момента.Това е добре. Но това е стъпка, която трябва да намери своята подкрепа в комерсиално отношение, за да може издателите най-вече, но също така и авторите да имат стимул да продължават. Трябва да се направи следващата стъпка, а тя може би зависи повече не от организацията на този бизнес, а от нагласите на читателите. Аз останах изумен от това, че много хора просто не си купуват книги. Говоря за четящи хора, които имат финансовата възможност да си купуват книги. Изключвам тези, които не четат и тези, които не могат да си позволят да си купуват. Една книга се чете от 5-6 души. Което е стара практика. Но когато става дума за голям пазар това не се отразява до такава степен на крайния резултат. В България пазарът е малък и аз съм сигурен, че това е пагубно. Издателите няма как да функционират с по-голяма сила ако никой не купува книги или ако по-малко хора купуват книги, отколкото четат.
Книгите ти навън? Ще видят ли историите ти превод и чужди читатели?
Не съм полагал някакви специални усилия в тази посока. Първо трябва да бъдат преведени. Аз няма да ги пренапиша отново на английски. Предпочитам с нещо ново да се захвана. Иначе пиша и на английски – сценариите, също сега завървам един разказ на английски. Не съм захванал нещо по-голямо за сега, но вероятно ще го направя.
Какво предстои? Спомена разказ …
Да, просто така, не е нищо особено. Нов план конкретно за роман на този етап нямам. Няколко неща се борят за вниманието ми. Ще видим кое ще надделее.
Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
Ще пожелая да казват само това, което трябва да кажат. През останалото време може да си мълчат. Това го отнасям и към себе си, разбира се.
***
"Лицето от сенките" е вторият роман на Павел Гоневски
"8 секунди от смъртта" е дебютният роман на журналиста Павел Гоневски
Видео интервю с Павел Гоневски