В любовта няма победители, на такава възраст съм, за да си позволя да мисля, че няма и победени. Подтвърждава го и новата постановка на сцената на ДТ „Стоян Бъчваров”- Варна „Горчивите сълзи на Петра фон Кант” от Райнер Вернер Фасбиндер. На 26 март в театър „ София” гостува ДТ „Стоян Бъчваров”-Варна с това представление.
В едно студено утро, дни след премиерата заедно с актрисите проведохме разговор в репетиционната зала „ Стоян Камбарев”. Пиесата беше повод да преоткрием познати максими за любовта и да ги обвържем с представлението. Дали мислите ни са пъстри, умни или следствие на личния опит го доказва и финалът на разговора. За неговия особен жанр се погрижи актрисата Даниела Викторова (Марлене).
В този спектакъл, според вас, горчиви ли са сълзите на Петра фон Кант?
Веселина Михалкова (Петра): Дали от Вселената или от Бог, човек е надарен с едно от най-светлите чудеса- да плаче. Жените умеем да плачем, докато мъжете се срамуват, не че не го правят, но не си го признават. Ако успееш да се разплачеш винаги достигаш до пречистване. В спектакъла сълзи почти не се виждат, ако има някакви сълзи, те не са горчиви, защото са сълзи на мъдрост, на съзряване. Пиесата е много опасна, интерпретирайки я човек може да залитне в мелодраматичното. Не съм против мелодрамата, дори смятам, че имаме необходимост от нея. Аз също съм сантиментална- плача на книги, на филми. Текстът предполага присъствието на захаросана мелодрама, нещо от което всички се пазехме. Мъжете страдат в любовта по същия начин, по който страдаме и ние. Има жени, които по мъжки преживяват любовните възходи и падения, без да им дават публичност.
Отдавате ли внимание на смирението в любовта в съотношението субект и обект на любовното чувство?
Веселина Михалкова: Според мен Петра е направила много повече крачки към него и това се вижда в края на спектакъла, отколкото актрисата Веселина Михалкова. Колкото повече достигаш до смирение- навлизаш в личната си хармония, можеш да постигнеш баланс. Аз често съм в обратното състояние и не ми е уютно в него.
Каква е днес жената по отношение на любовното чувство: „Алиса в страната на чудесата”, „Жана Д Арк” или пък „Червената шапцича”?
Теодора Михайлова (Валерия): В различните етапи от живота си жената преминава през някоя от тези фази, но всъщност тя е всичко това.
Фасбиндер казва, че изкуството би трябвало да експлоатира чувствата по светъл начин, като отсъства спекулацията с тях? Споделяте ли, че все по-лесно театърът се заиграва със скандалното, с жълтото, с лековатото? Как можем да го избегнем?
Гергана Христова (Карин): Ако не си честен към себе си, със сигурност и публиката ще те усети. Мисля си, че актьорът не бива да лъже. Той трябва да разбира героя си, второ да го защитава чрез себе си. Дори една малка нишка от характера на Карин да е разпозната като моя – започвам да проследявам пътя й. Честността е важна за самия теб. То е като в живота, но средставата са други. В живота можеш да сложиш маска, а на сцената не е позволено, не може една сълза да бъде фалшива, сълзи не се пускат току-така. Не вярвам, че на сцената всичко е техника, вярвам,че импулсите трябва да минат през теб, за да пуснеш сълза. Актьорите са благословени, че имат възможност да го правят. Ако не беше театърът-днес нямаше да съм тази Гергана. Като говорим за любовта-сигурно някой би казал: „я, тези чувства са като в онзи спектакъл…” Затова велики са онези текстове, които носят в себе си живота в тоталната му истина и пълнокръвност.
Какво, според вас, е симпатичното в характера на Карин?
Гергана Христова: Онази първичност и онази непосредственост. При нея липсват предварителни схеми на поведение. Тя заявява себе си според сигналите, които идват от събеседника й (в случая Петра) Ако кажем, че Карин действа като хамелион, тя го прави несъзнателно, защото такава й е дарбата. Карин работи само с материала, който има: глава, сърце, тяло и т.н. Карин има душа, не мисля, че се чувства добре, че изоставя Петра. Карин се възхищава на Петра, но може би не е готова да се отдаде на обсебващата любов. Вероятно в крехките си години е изпитала разочарование.
Веселина Михалкова: Няма нищо страшно, ако не се отдадеш до край или си разочарован. От влюбването до голямата любов се извървява дълъг път. Не е задължително Петра да бъде голямата любов на Карин. Карин е честна спрямо Петра, тя й казва „ Ние си обещахме да бъдем честни по между си. Никога не съм ти обещавала, че ще сме заедно до гроб.” Не вярвам в максимата „до гроб”. Омъжена съм вече 19 години- цяла вечност, но не възприемам брака като институция, защото след време може да ти се наложи да броиш 500лв. и ето бракът спира. Хората с подпис или без подпис могат да си живеят заедно и да се обичат – в това вричане идеята до гроб поне за мен е фиксидея.
Славяна, как си представяш твоя персонаж след 20 години?
Славяна Иванова (дъщерята на Петра-Габриела): Габи има два изхода-или да заприлича на Петра или тотално да се разгарничи от нея, ако й се случи онзи вътрешен бунт, причинен от отвращение. Предполагам,че ще се стигне до някакво изкривяване. Габи е далеч от средата на майка си и ми се иска да бъде нещо различно от Петра. Сигурно копирането на един модел на поведение е следствие от подсъзнателното в нас. Петра е направила всичко възможно да не бъде като майка си, тя постига всичко сама в живота, с много труд и така изтласква желанието си за бунт. Съществува нещо прекъснато в контакта между дъщеря и майка, но не мисля, че Габи се припознава като наранена от майка си .
Слушат ли момичетата своите майки, когато им дават съвети за любовта?
Славяна Иванова Не обсъждам с майка си любовни теми, но си мисля, че в този свят вече никой никого не слуша за каквото и да е било. Ако не натрупам следния опит- няма да проумея смисъла на един съвет.
Теодора Михайлова (Валерия-майка на Петра и баба на Габриела) Майката винаги трябва да е до детето си. Да бъде подкрепа, ако й се поиска съвет -да го даде. Да бъде кураж за своето дете. Майката трябва да оставя възможност детето да действа самостоятелно. Дори, когато то прави грешки- пак да му дава кураж, да бъде до него, когато то се нуждае от помощта й. Майката е приятелят с опит.
Значи ли, че майката е един Бог, към когото се обръщаме в нужда?
Теодора Михайлова: Да, то е както при Бог – ние го търсим, когато сме в беда, когато сме несигурни или когато разберем, че не можем да преминем голямото препядствие. Човек търси Бог, ако няма вяра в силите си или в силите на околните. Валерия може би за първи път в конкретната кризисна среща за Петра се опитва да й каже истини, които никога не е споделяла с нея. Валерия може би никога няма да й каже, че е до нея, но независимо тази й слабост, тя се опитва да й внуши, че трябва да си имат доверие. Майката вижда страданието в очите на Петра. Когато една майка разпознае страданието на своето дете, тя винаги ще го подкрепи. Вероятно между Петра и Валерия в този кризисен за Петра момент настъпва часът на истината и споделянето.
Обичайна ли е позицията „роб в любовта”?
Даниела Викторова ( Марлене): Не мога да избягам от клишето, че свободата е право на избор. Марлене избира позицията на роб в любовта и и така е свободна. Марлене не е роб-страдалец. В любимо стихотворение от един финландски поет, се казва, че отсъстващите думи трябва да се възприемат като такива, нищо не остава неизречено, освен онова неизречено от мъдрост или пък от неумение. Марлене няма нужда да говори. Ние използваме напразно думите-било на работа или у дома, самата аз съм излишно приказлива. Ето защо Марлене много ми хареса. Тя успя да ми даде онова, което отдавна исках да ми се случи, а именно да не говоря, а да бъда ясна. Любовта нямаше да я има, ако не беше наличието на разминаването. Тогава щеше да има само две чувства: влюбване и обич или омраза. Влюбването е ясно, всички сме минали през него-живееш с един човек и взаимоотношенията прерастват или в уважение или в омраза, зависи от развоя на събитието. Любовта съществува като такава, благодарение на разминаването, колкото и крайно да звучи.
Веселина Михалкова: Някои мислят, че голямата любов не създава здраво семейство. Чувала съм даже, че голямата любов е онази в един единствен сублимен миг, но не и с развитие. Склонна съм да застана зад твърдението на Даниела. Има изследвания кога изчезва страстта. Под нейно влияние все още не можем да направим дисекция какъв е човекът срещу нас. Тогава си под влияние на бяс или магия. По-късно започва анализът, после идва приятелството. Ако то не се случи-тогава настъпва големият разрив. Приятелството настъпва при взаимно разбиране. Такива приятелки са Петра и Марлене. Марлене е второто „аз” на Петра. В тази връзка има баланс и хармония. Тук има негласно разбирателство докъде ще стигнат отношенията, има и някакво смирение между тях. Когато си в хармония с някого не изпитваш необходимост да го анализираш.
Биляна Стоева (Сидония): Привърженик съм на идеята: любовта да е нещо просто. Такъв герой е Петра. Тя изживява това, което й се поднася в момента. Казваш нещата просто-още на първата среща с Карин Петра й предлага да живеят заедно. Случването на любовта може да е кратко, но нека то да бъде изживяно пълноценно. Забрави игричките и се откажи от най-пагубното за любовта и за живота: да си правиш план кой, какъв трябва да бъде. Има вероятност да не срещнеш този човек. Твърде е възможно да намериш нещо подобно, но трябва да се разбере, че човекът срещу теб не онзи хартиен герой, който си нарисувал в тефтерчето си с плюсове и минуси. Това е жив човек. Грабни всичко, което ти се предлага в момента и го обичай пълно и така може да се живее красиво, защото си спокоен.
Безкористни ли са разговорите на жените за любовта и за мъжете около тях според теб?
Биляна Стоева: Споделянето е вид любопитство. Не обичам да давам рецепти в приятелски разговори. Споделянето е вид терапия, после идва и моментът на очакваното мнение от страна на събеседника. Жените сме бъбриви, когато става дума за любов, но най-сладкото е, че можеш да го споделиш с приятелка. Изживяването на прекрасен любовен миг много често се одребнява в думички от жените. Ние обичаме да го изкажем, да го изкажем на партньора си, на приятелките си. За мен Сидония е пример за типично женското: да бъдеш част от проблемите на другите, да им даваш оценка, да се вреш в тях, но едва ли Сидония е в състояние да направи същото със своите проблеми. Тя е нещастна в любовта, но не иска сама да си задава въпроси и затова ги задава на приятелката си Петра.
Веселина Михалкова: Петра и Сидония не се чуват. Всеки страда от някакви грешки. Изборът да бъдеш свободен не е лесен. Някой ти казва: „напусни човека, избери своя верен път”, но кое ни дава гаранции, че днешният избор ще е най-правилният за настъпващото „утре”?. Свободата като избор в любовта е нещо относително. Възприем максимата и на Валерия: взимай с пълни шепи от живота, защото утре може и да нямаш такава възможност!
Кое предизвиква истериите в любовта и как да се справим с тях?
Гергана Христова: При силно развит егоцентризъм е възможен и подобен изблик.
Биляна Стоева: В моя живот подобни изжиявания няма, може би, защото обичам простотата в отношенията. Действам хладнокръвно.
Теодора Михайлова: Съзнателно или несъзнателно влизам в нещата от позицията на другия. Така се опитвам да намеря оправдание за неговите действия или бездействия и постепенно хармонията се възстановява.
Славяна Иванова: Може би пък понякога истерията е необходима. След истерията човек може би си дава сметка дали е обичал или не, особено когато обектът на чувството е далеч от нас. При ексцесът има его, което пречи, за да си в мир със себе си. На мен би ми бил необходим такъв ексцес, за да осмисля нещата.
Любовта е:
Славяна Иванова: Пазар, хората крещят и продават чувства…
Отговорът се появи един ден след разговора ни под формата на кратко поетично произведение от Даниела Викторова, обозначено като финал на този текст…
Любовта е
Любовта е слънце и хляб, и вода,
рана, болка и радост,
примирение, страх, суета,
изкупление, кръст, грях и клада,
звън камбанен, усмивка, сълза,
нежна смърт за сърцето,
глътка въздух, оазис, пазар,
пир за очите, капка мед на небцето,
прилив, буря, вълна, океан,
облачен шепот, дъжд от цветчета на дюля,
детска приказка, сън под пухен юрган,
чаша бира в средата на юли,
лудост, прелест, седемцветна дъга,
гняв и прошка, тихо безумие…
Тя си тръгна – с теб под ръка,
с вас и Смисълът…
Любов? – просто дума.