С Томи Тодоров – поет, работи в областта на информационните технологии, почитател на ловния спорт и природата, *4х 4, *off-road и студолечението, разговарям за поезията и живота.
Поезията се счита за по-женска област, съгласен ли сте с това твърдение?
Женска в какъв смисъл? Ако е в смисъл, че да пишеш е като да раждаш – да, болка си е и писането… Иначе няма връзка по полов признак – има
както мъже, така и жени с висока езикова култура и с нежни и чувствителни души. А душата няма пол.
Бягство или естествено допълнение на ежедневието Ви е поезията за Вас?
И двете – макар това да са два напълно противоположни подхода към проблемите в ежедневието, тези подходи се допълват взаимно. Първият ми дава време да си поема въздух и да реагирам адекватно, да оцелея. А вторият ми помага да поднеса на света моята визия за случващото се. Поезията е изчистена мисъл, свят без условности, в който можеш да се изразиш чрез лирически герой или водещо чувство. Притиснат от условностите на деня, в поезията намирам изразно средство за моите усещания за „правилно”, „добро”, „трябва”… и много други условности.
Имате ли любима тема, за която пишете най-често?
Основните теми, на които съм класифицирал стихове в сайта ми, са следните: Семейство, Земя и Огън, Обичам и неСподелено. Любима сред тях нямам, имам само усещането, че всички те са с общ знаменател – любовта в чистия й вид. Тя включва и тъгата, и справедливостта, и възмездието, и патриотизма и народността, и децата, и болката, и смъртта, и вярата и надеждата, и прошката… Единственото, което бих искал да съм успял да изключа от тематиката на стиховете ми, е омразата и разделението. Дали е така, ще кажат читателите.
Какво бихте пожелали на други мъже-поети?
Вдъхновение и Музи. И да не пишат с „нагласяне”, или с друго усилие… За всички поетични души, ще публикувам тук нещо ново, което го няма в сайта ми:
Триединство
Няма думичка "връщане", откъдето довел ни е Пътят.
Две-три стъпки назад не променят чертата му плътна.
Пътят знае къде – и за мен, и за теб – за които
сме с очи на дете. И прекрасно познава лъжците.
И когато сме тъжни от любов или друга случайност –
от прашинки попътни, на които споделяме тайни
и полети с вода от Светия Граал на небето –
ние месим калта, от която Бог прави поети.