Световноизвестният драматург Алексей Слаповский гостува у нас от 20.02 до 22.02. Той ще се срещне със студенти по драматургия, театрознание, кинознание, актьори и режисьори от Театралната академия.
Тази среща е отворена и каним всички, които имат желание да чуят за професията на драматурга, интерпретациите на текста и… нещата от живота да заповядат в кинозалата на НАТФИЗ на 20.02 от 16.00 часа, както и на двете представления по негови пиеси на „ЗАМИНАВАМ” на 21.02 от 19.30 часа, СЦЕНА 47 на НАТФИЗ и „РАЗЛИЧЕН ОТ ВСИЧКИ” на 22.02 от 19.00 часа , ТЕАТЪР БЪЛГАРСКА АРМИЯ
20 февруари от 16 часа, Кино зала на НАТФИЗ
Среща разговор с Алексей Слаповски за професията на драматурга, интерпретациите на текста и… нещата от живота.
21 февруари от 19.30 часа, СЦЕНА 47, НАТФИЗ
Клас на проф.Здравко Митков, Алексай Слаповски „ЗАМИНАВАМ”
режисьор Петър Пейков
22 февруари от 19 часа, Театър Българска Армия
Драматичен театър „Адриана Будевска”, Бургас
Алексей Слаповски „РАЗЛИЧЕН ОТ ДРУГИТЕ”
режисьор Иван Савов
Алексей Слаповский е един от най-успешните съвременни руски драматурзи. В Русия пиесите му се играят в повече от 50 театъра, имат радио и телевизионни постановки. Известен е и извън пределите на Русия. През 1990 година е поканен в Център „Юджин О’Нийл ” в САЩ, откъдето тръгва световната му популярност. През 1994г. получава първа награда от Европейския конкурс за пиеси в Касел , Германия за пиесата му „Моята вишнева градинка”, която е поставяна в Германия, Франция, Швеция, Австралия, Финляндия, Полша, Югославии и др.
Повечето от пиесите на Алексей Слаповски са трагикомедии или както е определил жанра на една от тях – комитрагедия. В тях ще откриете действително комични ситуации и диалози, през които винаги отзувучават тревожни ноти. Затова режисьорите поставят пиесите му в огромни жанрови диапазони – от чиста комедия до екзистенциална драма. Природата на тези пиеси е подчертано театрална и даже , когато се говори за сериозни неща те са зрелищни и насочени към фантазията на зрителите. Слаповски смята, че театърът освен, че е длъжен да развлича или обратното да предизвиква ума и съвестта, да шокира, да поучава и скандализира… е длъжен да доставя радост . Това всъщност е главния принцип на драматурга Слаповски. Театърат е празник, даже заради това, че в живота си хората не общуват помежду си толкова близко, толкова горещо и концентрирано. Макар, че по време на празника се случват скандали и даже убийства.
„Истинската пиеса, истинския спектакъл представят „своя версия на живота”, -казва Слаповски – тази проста формула е своеобразен манифест – отказ от модерната документалност и същевременно отрицание на чистата измислица, игра заради самата игра.
Ако говорим за темите в пиесите му, то главната от тях е една от най-важните в съвременния свят – търсенето на собственото аз, самоиндефикацията. Героите на Слаповски се опитват да разберат кои са всъщност, какво се случва с тях тук и сега, какво става в света? В търсенето на различни варианти и ситуации, в смяната на една маска с друга, на една роля с друга винаги присъства карнавалната природа на на театъра, която е много важна за драматурга.
И още това е „театър на въображението”, защото животът не съществува сам за себе си, той просто е нашата представа за него.
Дванайсетте заповеди на драматурга:
1. Обичай не този театър, който съществува в момента, а онзи, който ще бъде.
2. Отнасяй се към драматургията като към литература.
3. Не бъди приятел с режисьорите.
4. Не бъди приятел с актьорите. ( Можеш да ги обичаш от разстояние).
5. Не влизай в театъра през служебния вход.
6. Не ходи на премиерите на собствените си пиеси.
7. Не общувай с други драматурзи.
8. Никога и на никого не предлагай собствените си пиеси.
9. Не разчитай да се издържаш с парите от театрални хонорари.
10. Пиши на глас.
11. Не обичай пиесите си ( освен онези, които все още не си написал).
12. Не пиши чужди пиеси.
Забележка – 1. На онзи, който търси успеха в съвременния театър, тези заповеди не просто няма да му помогнат, а ще му навредят.
Забележка -2. Няма нито една заповед, която аз да не съм нарушил поне веднъж. Какво да се прави, библейските закони ние също нарушаваме, но заради това те не престават да бъдат закони, и ние все още помним, че те съществуват , а понякога даже се опитваме да ги спазваме.
А.С.