Честваме 14 февруари с изложба, посветена на делото на св. св. Кирил и Методий

На 14 февруари 2010 г. честваме 1141 години от успението на св. Кирил Философ, създател на славянската азбука. По този повод в Националния музей "Земята и хората" днес се откри изложба „Кирило-методиевската идея в православното християнство”. Тя е организирана от Кирило-Методиевския научен център при БАН, осъществена от художника Ивелина Велинова.

"14 февруари е важен ден за българската духовност, защото на тогава се чества празникът на Константин Кирил – каза Светлана Николова, директор на КМНЦ при БАН. – Трябва да помним, че делото на двамата братя е първото, с което България се включва в европейската християнска цивилизация. То е стожер на българската културна идентичност от 9 век до наши дни"  – допълни тя.

Изложбата включва 16 постера, представящи най-ранните паметници от създаването на славянската азбука като така нареченото „Зографско евангелие”, в което се пази първият превод  на старобългарски език на пълния евангелски текст, до интерпретации на Кирило-Методиевското дело до наши дни.

Сред най-ранните изображения на св. св. Кирил и Методий са: стенописът в базиликата „Сан Клементе” в Рим от края на ІХ в. и образите на светите братя от църквата „Св. Георги” в с. Курбиново, Македония от 1191 г. Представени са и най-новите художествени произведения, посветени на двамата братя, като паметна плоча в с. Керека, Дряновско – първият паметник на светите братя у нас след Освобождението; съвременният стенопис „Патриарх Фотий с византийския император Михаил ІІІ” от параклиса „Св. Фотий” в гръцката православна църква „Св. Троица” в гр. Свети Августин (ХХ в., Флорида, САЩ) и най-новият паметник на Светите братя в Одеса, дело на Валентин Василев (2007 г.). 

Интерес представлява иконата на двамата братя, рисувана от художничката Недялка Колчева.

"Всеки художник, рисувайки икона, внася нещо свое в зависимост от това дали рисува копие или прави авторска икона – споделя Недялка Колчева. Тук аз съм се постарала да направя копие на една икона, която се намира в Църковния музей в София. Оригиналът беше доста похабен. Моят принос в случая, спазвайки каноните, беше да дорисувам детайлите и местата в иконата, които времето беше почти заличило. Не съм привърженик на изцяло авторските икони. Смятам, че имаме прекрасни образци и трудно съвременните художници биха могли да ги надминат, дори в най-добрия случай да се изравнят с тях. – разказва художничката."

 

 

Сподели в: