С Весела Казакова ни свързват два успешни театрални проекта през годините. Паралелно с тях, киното усети особената й харизматичност и я превърна от изгряваща българска звезда в изгряваща световна звезда. Познавам огъня й, с който гори, докато репетира, играе или снима. За първи път родната публика се срещна с последния филм, осъществен с участието на Весела „Прима примавера” във Варна на фестивала „Любовта е лудост”. Ако трябва да бъдем точни това е втората й съвместна работа с продуцентите от „Геополи” след участието й във филма им „Шантав ден”.
„Прима примавера” е едно завръщане в киното и за унгарския режисьор Януш Еделени, който поради политически причини емигрира от Унгария. Този филм е неговата заявка и път към бъдещи световни кинопроекти. От 2005 г., когато Януш и Весела се запознават, започва и одисеята около финансирането на филма. Първоначално той е унгарско-български проект, след това кръгът от продуценти се разширява-днес този филм ще бъде разпространяван в Холандия и Великобритания, защото тези държави също участват като партньори.
Весела играе проститутка. Когато видях костюма й, тя ми разказа любопитна история – сама избира облеклото си след предварителна консултация с натурална проститутка. Весела отказва панталоните, избира червени обувки с високи токчета и жълт чорапогащник. „Костюмът трябва да говори за ролята”-златно правило за Весела, което ме хвърля в миналото: как през 2004 г, Весела избираше костюма си за ангел, докато репетирахме в ДТ „Сава Огнянов”- Русе- то е цял ритуал-да работиш с Весела е абсолютна забава.”Прима примавера” вече получи награда през пролетта в Унгария за мъжка, главна роля в лицето на партньора на Весела от филма – Андор Лукач. Отзивите за Весела се обобщават в следната реплика на местната критика „Весела е най-добрата унгарска актриса на този фестивал”. „Прима примавера” е една красива история за един мъж-аутист и една проститутка, които бягат от лош килър и намират очарованието на живота от щастието в общуването и истинското приятелство.
Всеки добър филм притежава една или няколко реплики, които са като запазена марка за него, определят смисъла му. Коя е онази любима реплика от „Прима примавера”, запечатала ти се в съзнанието?
Много реплики са важни за мен, но има една, която ми е особено любима ( следва произнасяне на унгарски език с характерната мелодичност от български акцент-б.авт.), което ще рече „ На Габор леко му изтече паспортът”… не знам, може би преводът е по-литературен в субтитрите, но много сме се смяли на това място. Обикновено преводът на репликите определя и смисъла на посланията и влияе за начина на възприемането му. В репликите има много чувство за хумор, може би отстрани не си личи и това може би ощетява дадена роля.
Излъчването на филма и мекотата в атмосферата му се предопределят главно от снимките в България, как се случи преходът от снимки в Будапеща и след това в България?
Красотата на филма се дължи на чудните места, които открихме тук. Тези планини и гори ги няма в Унгария-там си е голо поле… Филмът печели много от това и нашата публика ще открие разликата в гамата и чувствата, които носи българския пейзаж.
Габриела Хаджикостова беше твой преводач и те научи на унгарски език. Тя участва и във филма. Как се сработихте с нея?
Габи е много организиран човек и неуморна в работата си. 20 дни повтарях своите реплики, имах чувството, че нищо не се получава. Унгарският не е като българския, има определени нюанси, които не можех да изведа като изговор. Габи много търпеливо работеше с мен. Чувствах се като идиот, който изговаря грозно чуждия език. Нашият език е сякаш по-равен в сравнение с унгарския, а правилното произношение предопределя и смислите на филма. Аз привнесох някаква своя нежност в изговарянето на репликите.
Кадър от филма "Прима Примавера"
Може би не е случайно, че в сценария Габор те пита защо говориш така особено, сценаристите са улеснили този проблем.
Донякъде, да, Габор ме пита точно така. Може би тази реплика се въведе заради невъзможността ми да докарам тази напевност на унгарския език.
Периодът на заснимане на филма мина през своите катаклизми и сътресения около забавянето на субсидиите, след това предишният ти партньор за главната мъжка роля беше сменен, как се осъществи професионалния ти контакт с актьора Андор Лукач.
Андор се появи три дни преди започването на снимките, напрежението беше голямо. Единствената ми комуникация с Андор беше чрез Габи. Предишният актьор е голяма звезда за унгарското кино ( Дьорд Черхолни) с него съм имала само една среща. Струва ми се, че появата на Андор допринесе за атмосферата на филма…сега картините изглеждат по-лирични. С Андор репетициите бяха по време на снимки, освен актьор той и режисьор, неговата чувствителност носи онази Чехова меланхолия и замечтаност и това много помогна за филма и за нашата комуникация. От чисто актьорска гледна точка това си беше късмет за мен. С Андор имах страхотен диалог, той е много умен и отдаден на професията. Андор е чувствителен и всеоглеждащ се. Доволна съм от това, което се получи. Той също беше в голям стрес, нямаше време да осмисли нещата, ако имаш повече време, си по-спокоен. Ние дълго говорихме за срещите между героите. Неговият персонаж на аутист открива света за първи път жената-обеснявахме си сцените през това, което чувстваме в тях.А Габи превключваше бързо на нашите вълни и така издържа на предизвикателството. Габи е добра актриса и се включи в снимките. Тя е известна в унгарското кино, не е позната на родната публика.
Това е втория ти филм, след „Лист обрулен”, в който влизаш в студена вода и отново геройски преодоляваш температурни разлики. Каква е тайната?
Снимачният период е много интензивен в България снимките протекоха за 22 дни и три дни в Унгария- тук нямахме възможност за нови дубли. От една сцена, навлизах в друга. Имах четири влизания във водата. Всички бяха изгонени и аз влязох. Осъзнах каква му е хватката на това влизане. Трябва да те разтиват десетина минути с мас. Чак след втората минута усещаш студа. Операторът като влезе след мен във водата му стана студено и ме пита „ На снимките изглежда все едно си на плаж”. Имаше още една сцена, където сме във вода, там тя беше топла, но отново се наложи да я заснемем пак в Унгария, преповтори се интериора. Режисьорът се примоли на продуцентите да я заснемем, с триста кандърми ги пребори, за да се повторят снимките, защото тази сцена е ключова за финала на филма.
Продуцентите станаха повече от две държави, разкажи повече за тази страна на процеса.
Освен България, Унгария, участват Холандия и Великобритания. Първоначално ролята на лошия герой-нашият преследвач трябваше да се играе от английски актьор, по-късно английското участие се концентрира върху композирането на музиката. Холандското участие се изрази в избирането на холндски актьор за тази роля. Всъщност това си е вид бизнес и тези промени предопределят и приоритетите за разпространение на филма. Режисьорът пише отначало сценария с идея за английски актьор, по-късно се налагат други обстоятелства, сценарият се променя отново и на финала се получи тази картина, но мисля, че от това печели филмът и публиката. Историята в начолото беше по-гангстерска, а сега стана по-интимна. В този му вид и в тази му приказност филмът много повече ми допада. Музиката тегли към по-голяма лиричност. Ние искахме с Андор да бъдем като актьори в стил Фелини. Да бъдем по-игриви. Бях като Червената шапчица в гората. Андор беше първият човек, който ми каза: „много ти е симпатичен унгарския, говориш смешно”.
Как виждаш разпространението на филма у нас?
Филмът и неговото разпростаранение е в процес на договаряне. Притеснявам се за разпространението му у нас, защото останаха малко кина в България, а и него няма някаква скандалност, защото той е арт филм. Отговарящият за разпространение на филма смята, че фестивалното му участие е добро начало, но идеята му е той да бъде разпространен по телевизии и на Ди Ви Ди. На такъв носител вървят повече екшъни. В Унгария се включи една организация, която се грижи за фестивалните участия на филма. В България няма подобно бюро, което да организира промоцията на филма, а тази институция в Унгария е облекчение за всички нас и най-вече за режисьора Януш Еделени- след 20 годишно прекъсване в професията той се заявява с този филм в пространството, това е неговият му нов старт.
Според теб как ще се възприеме „Прима примавера” от нашата публика?
Спокойна съм, смятам, че ще се възприеме с лекота. Първо ще видят, че българското участие и снимките у нас предопределят визията на филма. Средата и цветовете са типично български-постигната е пълна красота и хармония. Филмът се развива днес, но картината му носи някакъв сюрреализъм и съдържа и много емоционални моменти, които те грабват. На мнение съм, че филмът е с друг ритъм и не е за телевизия. Когато го гледах си го представях по-закачлив и лек, филмът има този чар, но като го видях ми се стори по-лежерен, с атмосферата на детското, чистото. Смятам, че филмът ще бъде разбран както и от възрастната публика и от по-млада аудитория, защото носи някаква приказност.