Анна Симова е студентка втори курс актьорско майсторство в НАТФИЗ. Млада, талантлива и амбициозна, ето какво сподели тя за читателите на Kafene.bg.
Има ли място за театър в България днес? А за млади треатрални таланти?
Не е лесно за младите таланти да намерят своето място в театрите, но с много упоритост, а и малко късмет- всичко е възможно.
Добра ли е подготовката в НАТФИЗ, според Вас?
Повечето от преподавателите в НАТФИЗ са на световно ниво, не работят само в България. За тях, нашите неуспехи са техен личен провал, но постиженията ни са тяхно вдъхновение.
От къде идват Вашите музикални и театрални вдъхновения?
Музиката и театъра за мен са вдъхновение. Както и природата, с различните си лица и общуването с интересни хора.
За коя роля мечтаете?
Някой ден бих искала да изиграя Бланш Дюбоа от пиесата на Тенеси Уилиямс- „Трамвай Желание”, а и много други.
Работите ли и по български автори, драматурзи?
Докосвали сме се досега с творчеството на Йордан Радичков, Христо Фотев, Иван Вазов, Валери Петров, Атанас Далчев и други.
Любим актьор / актриса?
Актрисата Снежина Петрова, във всичките и превъплащения ме вдъхновява и изумява.
Изкушена ли сте и от други изкуства? Разкажете ни за това?
Като цяло всички изкуства ме изкушават, ако не да ги изпробвам, то поне да им се наслаждавам. Но пеенето е втората ми страст. То е и причината да се кача на сцена за първи път. Още от малка започнах да пея в детсия хор „Пим-Пам” на Борис Карадимчев и разбрах че, както се казва „пъпът ми е хвърлен” на сцената.
И пожеланието Ви за бъдещите театрални таланти на България?
Да следват мечтите си и да не се спират пред трудностите, които им се изпречват на путя. Както и да не забравят накъде са тръгнали и кои са.