Гея Антонова е само на 19 години, но вече от 5 години се занимава професионално с мода. Освен модел, Гея е позната на публиката от няколко телевизионни реклами, в които се снима. Когато е далеч от светлините на прожекторите, красавицата намира убежище в залите на Софийския университет, където учи "Връзки с обществеността".
Последният триумф на красивата Гея е победата й в конкурса за двойнички на холивудската икона Мерилин Монро „Усещане за жена: да бъдеш Мерилин“. Моделът успя да победи русокосата си конкуренция и грабна наградата, макар самата тя да е брюнетка. За живота на модел, трудно ли е под светлините на прожекторите и валят ли неприлични предложения, ни разказва прелестната Гея, специално за читателите на Kafene.bg.
Как започнахте да се занимавате с мода професионално?
За разлика от другите деца не съм се виждала като балерина, актриса или супермен. Строях мезонети от лего и кроях планове за вътрешен дизайн. След като се оказа, че не математиката, а комуникацията с хората, е стихията ми, модата се вписа перфектно като стъпало за развиване на тези умения. Започнах доста малка, бях само на 14 години. Букер на модна агенция дойде в училището, в която учех и ми предложи да изкарам курс в агенцията, за която работеше тогава. Това беше началото.
Модата ли е основното Ви занимание?
Уча "Връзки с обществеността" в Софийския университет. След години възнамерявам да работя по специалността си. Интересите ми се развиват в тази посока, а модата ми помага за сформирането на нужните контакти.
Има ли бъдеще за българските модели в чужбина?
За всеки има бъдеще, стига на първо място да покрива нужните изисквания, да знае какво точно иска да постигне и да е професионалист в това, което прави.
Развива ли се модната индустрия у нас и ще ги стигнем ли европейците?
Развива се, отношението на хора към модната индустрия се променя, но пазарът е много малък и колкото повече се свива, толкова повече ще изоставаме.
Снимка: Николай Иванов
Имате ли интересна или забавна случка на снимачната площадка?
Веднъж при снимането на фотосесия нямахме подходящ аксесоар за една от визиите. Докато със стилиста се чудехме какво да използваме от заобикалящата ни среда в студиото, фотографът реши да смени фона, (който между другото се крепеше на ролки с вериги). Той отиде да донесе новия фон, а аз видях на пода една много подходяща за визията верига, която радостно намотах на ръката си. Фотографът се върна, повъртя се, помота се и след петнайсетина минути, видимо изнервен, просъска: “Абе, тука да сте ми виждали веригата от фона!?” Последва разсеян поглед от моя страна в тавана и плахо подаване на ръката ми…
Искате ли да се снимате в киното?
Да! Точно това е мястото, където човек не само може, но е задължително да се развихри, за да се получат нещата.
За какво мечтаете?
Най-много искам да намеря работата, която ме прави щастлива и ме кара да отивам с усмивка на работа.