Даниел Михайлов е популярният радиоводещ в радио Атлантик, който всяка сутрин застава пред микрофона в 6 часа, за да забавлява ранобудните слушатели. Даниел води сутрешния блок "На закуска с Даниел" и е сред любимците на радио аудиторията. Освен водещ, Даниел заема и отговорната длъжност на програмен директор в радиото.
Специално за читателите на Kafene.bg Даниел ни разказа някои любопитни неща за работата си, както и кое е нещото, което го мотивира да става толкова рано сутрин.
Как станахте радио водещ?
О, това беше доста отдавна – преди повече от 13 години. Стана много изненадващо. В училището, което съм завършил, имаше идея да се прави вътрешно ученическо радио. Една групичка ентусиасти бяхме разпределени по различните радиостанции, за да говорим с техните шефове как точно да ни помогнат и имат ли възможност. На една от срещите главният редактор на, за съжаление вече несъществуващо, радио, ни каза: “Честно казано, ние няма да можем да ви помогнем, но вие на нас – да. Искате ли да ви направим пробни записи и, ако преценим, че може да се справите, да ви назначим на работа в радиото? Търсим хора за вечерния блок, който трябва да е изцяло насочен към по-млада аудитория”. Естествено, ние се съгласихме и така двата от тримата, които присъствахме на въпросната среща, след около два месеца обучения, напътствия и сухи тренировки, бяхме в ефир и прохождахме в бизнеса.
Каква е магията на радиото?
Ами магията, поне за мен, като сутрешен водещ, се крие в това, че можеш да изглеждаш, както си искаш, без изобщо да се притесняваш. Никой не може да разбере, че си спал не повече от 3 часа, да кажем. В телевизия това няма как да се скрие, но в радиото, след известен брой години, не е трудно да звучиш сравнително буден. Е, не винаги се получава, но пък поне става ясно, че се правят някакви опити от страна на говорещия.
Кое е най-интересно и приятно в тази работа?
Най-приятното нещо е контактът с тези, които те слушат. Когато има реакция – без значение положителна или отрицателна, одобряваща или критична, значи нещата се случват. Аз лично искрено съчувствам на колеги радиоводещи, които нямат възможност да си говорят със слушателите, а просто обявяват музиката и часа, разказват си смешки – без значение дали в монологична или диалогична форма и споменават от време на време нещо за трафика и синоптичната прогноза. И, ако някой ме накара да правя подобно нещо, със сигурност ще кажа едно голямо „не“, което бих защитил с цената на всичко.
Какво Ви мотивира да ставате всяка сутрин толкова рано, за сутрешния блок?
Много са нещата, които ме мотивират. Като цяло харесвам работата си и тя определено ми доставя удоволствие. Като програмен директор на радио "Атлантик", на няколко пъти много сериозно съм се замислял дали да не изоставя ефира, да намеря някой, който да прави сутрешния блок вместо мен, а аз да си върша всички други задължения, без да ми се налага да ставам по тъмно, но като че ли все още не ми е минала болестта “радиоефир”. Приятно ми е да си говоря с хората, да им казвам разни неща, които съм научил, да се смея за щяло и нещяло. Изобщо, не е много лесно да избягаш от това да бъдеш радиоводещ.
Трудно ли е да водиш 4-часов сутрешен блок сам?
Не! Поне вече не ми е трудно. Когато в началото, преди две години и половина, се нагърбих с тази задача, се чудех „Защо? Кой те караше да го правиш?“ и т.н. Но всичко беше въпрос на навици и в един момент тотално спрях да мисля за това. Освен всичко аз не съм сам. При мен постоянно има новинар, телефонът в студиото звъни непрекъснато, а форумът на радиото е пълен с много симпатични хора, които никога не ме оставят без компания.