Дамян Дамянов е млад и талантлив график, асистент в катедра "Плакат и визуална комуникация" в НХА. Преди броени дни приключи изложбата му „Речник на собствените и чужди мисли”, в която показа плакати, корици на книги и илюстрации, запазени знаци, подредени по оригинален начин по азбучен ред. Изложбата се състоя в Националната художествена галерия.
Дамян Дамянов е автор на над 400 книжни корици. Участвал е в изложби на плакат и графичен дизайн в София и страната, Женева, Барселона, Истанбул. Дни преди откриването на изложбата му, Дамян ни разказа за нея и за своята работа като любимо негово занимание.
Как се насочихте към графиката?
Не съм се занимавал с друго освен с рисуване, “още от най-крехка възраст”, простете за клишето. Още тогава обаче в добре известното списание „Дъга” забелязвах например зависимостта между тематиката на комиксите и начертанието на заглавния шрифт. Също така детските ми открития, скрити в запазените знаци на геният Стефан Кънчев – R-то в муфлона на Родопа, телевизионната антена в БНТ и пр. Марките, които всяко второ дете събираше тогава – Последва художествената гимназия, където блестящи преподаватели поставиха основите на това нелеко изкуство, носещо огромно удоволствие.
Отдавна ли подготвяте изложбата „Речник на собствените и чужди мисли“?
Подготвям я от две-три години, въпреки че самото заглавие и изобщо принципът на подреждане на нещата под формата на речник дойде наскоро. Имах нужда да внеса ред в многобройните неща с които съм правил в последно време, а те са в толкова различни и същевременно близки и произтичащи една от друга сфери на графичното. Занимавал съм се с рекламен плакат, социален, авторски плакат, калиграфия, книга, илюстрация, та дори и един от последните ми авторски проекти – Декалогос – система от пиктограми, представящи Десетте божи заповеди. Всичко това подредих под формата на речник, с цел установяване на система и някаква подредба.
"Фалшифициране на историята", илюстрация от изложбата на Дамян Дамянов
Има ли възможности за младите хора да се занимават с изкуство?
Не виждам пречки затова, въпреки че сме свидетели на едно все по-обедняващо духовно общество. Няма смисъл и да навлизам твърде много в темата, вероятно ще се повторя с много колеги, които намират тоталната чалгизация и опростащването на нацията като един безкрайно дълъг и безкрайно мъчителен процес. Все пак аз съм оптимист, дори бих казал, длъжен съм да бъда, а и замислете се колко млади и талантливи хора познава всеки от вас – сигурно не са малко.
Направили сте над 400 книжни корици. Четете ли всяка книга, за която трябва да направите графика?
Веднага бързам да кажа, че книгата не е само художествена литература – поезия, роман и разказ, а и огромна, непроходома за мен целулозна планина от специализирана литература – техническа, юридическа, медицинска и пр. Освен това съм особено ревнив към литературата която чета, не съм никак всеяден. Понякога кратък разговор с автор, преводач или редактор ми дава достатъчно светлина и определя посоката на мислене.
Член сте на Съюза на българските художници. Намирате ли подкрепа за идеите си от по-възрастните членове в СБХ?
Като всяка подобна, наследена от миналото институция, нещата в СБХ се променят, реорганизират, като вероятно това се случва твърде бавно. Смятам, че потенциалът, с който разполага една такава организация обаче може да е много полезен при правилното му менажиране и не на последно място, разбира се достатъчното финансиране. Само ще спомена първото засега биенале на дизайна, което беше организирано миналата година с минимални средства и доброволните усилия на немалко хора. Това беше една малка, но важна стъпка в привличането на млади хора в залите на Шипка 6 и началото на задължителната приемственост между „стари” и „млади”.
"Нотър Дам" "Оскар Уайлд"
Каква бе мотивацията ви да станете асистент в НХА? Повечето студенти споделят, че няма финансови стимули, за да преподават в учебни заведения.
Ще се учудя много сериозно ако някой твърди обратното. Нека признаем и че в ситуацията в която живеем, получаването на образование изобщо, не представлява финансов стимул за много хора. Тази работа обаче дава едно несравнимо удоволствие – общуването с всякакви, различни, някои по-талантливи, други по-малко хора. Това винаги е предизвикателство за един художник, тъй като нуждата постоянно да се обсъжда случващото и да се сверява часовника е основен движещ фактор на модерното.
Кои са най-големите предизвикателства в работата Ви?
Да се направи нещо простичко, но да е достатъчно умно, необичайно и в повечето случаи, красиво.
Мислили сте за реализация извън България?
Кой не е? Но нищо сериозно, засега.
Били сте известно време в Париж. Какво научихте от престоя си там?
Изключителна важна е средата, в която вирееш и получаваш възпитание. Не говоря от позицията на художник, а просто гражданин, който би желал да попива духа на една стара, наситена от исторически събития и културна наслоеност среда. По времето на Северния Ренесанс а и след това е имало обичай след приключване на образованието си, творците и учените да предприемат т. нар. Юнген Вандерей – пътуване из Стария континент, което е своеобразно завършване на познанието за света. Важността на едно подобно пътуване в наши дни действа със същата сила, независимо от всичко.
Посланието ви към читателите на Kafene.bg?
Здраве и вдъхновение.