Теодор Троев е пътешественик, изследовател, журналист-кореспондент за в. "Файненшъл Таймс"… би могъл да последва един дълъг списък, ако не кажа, че той е най-вече мечтател. Мечтите му са толкова големи, че го отвеждат до далечните брегове на Африка, до стъпките на Одисей, до легендата за Язон и аргонавтите… Мечтите му са толкова безбрежни, че единственото, което вижда на хоризонта е мачтата на кораб, с който следва тези мечти.
С този невероятен мечтател и пътешественик се срещаме по повод премиерата на книгата му "Експедиция "Аргонавтика" – в търсене на Златното руно". Теодор Троев е автор и на книгите "Надежда, наречена Кламат (Микроводораслите – слънчевата храна на планетата)", "Тази неизлечима болест – пътешествието", "Нашите пътешествия /съавтор Стойчо Стойчев/". Българският изследовател е участвал в множество експедиции като "Одисей", "Кирения ІІ", "Трирема", "Кръстоносец", "Папирела" "Пунт".
За пътешествието като начин на живот, за експедициите, книгите, приказките и сбъднатите мечти, една вълнуваща среща с Теодор Троев.
Бихте ли разказали за експедиция „Аргонавтика“ и за книгата, последвала това пътешествие? Какво да очакват читателите от нея?
„Аргонавтика“ е книга за хора, които си имат една мечта и искат да я осъществят. Защото това е наистина книга за една осъществена мечта. Книгата е предназначена към хора, които се интересуват от морето и древната история, за хора, за които този разказ би звучал като една приказка с реални хора и събития, за една осъществена мечта. Защото при нас, за да стане това нещо, макар в експедицията да участват само няколко души, ни помогнаха още много хора, които чувстваха историята близо до сърцето си.
Това издание излиза години след изданието в Кембридж, и си мислех как да го направя така че младите читатели да възприемат книгата не като нещо, което се е случило преди много години, а като нещо, което е близо до тях. И направих следното: първо махнах всички години вътре и се оказа, че няколко души, на които я дадох да я четат, все млади хора, ако им бях казал преди колко години се е случило, щяха да се учудят. Затова я кръстих приказка за една осъществена мечта, в която всички събития и герои са истински. Това е разказ за едно пътешествие, което е до Колхида, но е разказ също така и за всички хора, които помогнаха това да се случи наистина, защото тази мечта бе завладяла и тях. Сюжетът, идеята за книгата се роди по време на едно наше плаване, на връщане от Малта, когато един от участниците в експедицията, който се занимава и с подводни изследвания, разказа за уникална находка, намерил я край нос Калиакра, златен слитък, във формата на разпъната кожа. И оттам беше развил, заедно с други изследователи, че това може да е нова хипотеза за Златното руно. Именно тази хипотеза разглеждаме подробно в книгата. В началото идеята за такава експедиция се роди като една мъглявина, с една златна нишка в нея. Говорихме и с наши археолози, които са се занимавали дълги години с подводни археологически изследвания, дадоха ни интересни сведения за колекцията от каменни котви. България се слави с една от най-големите колекции от каменни котви, което подсказва за едно активно мореплаване в Черно море.
Как се запознахте с Тим Северин?
Точно в момента, в който бяхме започнали да оформяме експедиция и нейното име се роди – „Аргонавтика“, точно по това време, не знам дали да го нарека съвпадение на съдбата или понякога случайностите не са случайности, но тогава научихме, че Тим Северин, за който по онова време вече знаех като за един от известните личности в света на тези изследвания, вече беше направил пътешествията “Брендан” и „Синдбад“, разбрахме, че той строи в момента галера и с нея се готви да плава и по южното крайбрежие на Черно море. Ние успяхме да избързаме с подготовката за нашата експедиция, така че буквално няколко дни преди неговото пристигане в Грузия, ние вече бяхме минали оттам и с нашата яхта вече го очаквахме там. Симбиозата беше много интересна, защото ние доста се бяхме постарали, подготвихме на английски език преведени изследвания на наши учени – а именно за каменните котви, за златния слитък, за други интересни находки, които съответно свидетелстват за активно мореплаване и търговия по нашите брегове. При което се оказа, че тези неща са абсолютно неизвестни за него, просто не бяха публикувани на други езици тогава. И тези изследвания успяха да привлекат вниманието на Тим Северин при нашата среща. Никога няма да забравя срещата на борда, когато се качих и му подадох папката с цялата информация, за първи път се срещахме тогава. Симбиозата помежду ни бе хубава, защото неговият труд – експерименталното плаване с копие на древна галера – на практика се допълваше с теоретичните познания, които му носехме, запълнихме и някои брънки именно от тези изследвания, които не бяха достигнали до него и можеха да му дадат една много по-пълна картина за това какво е било мореплаването тогава. На нашата яхта тогава бе и проф. Михаил Лазаров, който е един от пионерите на подводната ни археология и бих казал, един от корифеите в тази област.
Теодор Троев и първата му среща с Тим Северин
Следващото пътешествие?
След тези няколко пътешествия, имах в живота си поредица от експедиции, от които мога да спомена Кирения, участието ми в Одисей (експедиция с Тим Северин), оттам пък така се завъртяха нещата, че после почти всяка година съм участвал в различни пътешествия, част от тях бяха пак с копия на древни копия, като Кирения, който беше реално намерен под водата търговски кораб от времето на Александър Македонски, и направено негово копие. Или Трирема – експериментално плаване с копие на прочутия древен боен кораб с три реда гребла. С него плавахме международен екипаж от целия свят. Също така Кръстоносния поход – с Тим Северин отново, когато за пръв път ми се наложи да яздя кон, но пък беше и един нов поглед за мен към България. Колко пъти съм минавал по шосета, магистрали, но пък никога в забързания живот не се отделяш да тръгнеш настрани. Колко от нас, и в съвременния живот, пътуват от Пловдив до София, минават покрай знака Траянови врата, но колко хора наистина са се отбили да видят къде е точно Траянови врата, останките особено. Просто животът ни кара да се движим от точка до точка, но пък малко като кривнеш отстрани и виждаш, че в това малко отклонение понякога се крият големите отговори и тайни. Така че за момента, за следващите няколко години съм си поставил задача, да се посветя върху писането на книги за участието ми в някои от тези експедиции, тъй като няма кой друг да опише преживявянията ми. И се чувствам задължен към двамата си сина да им оставя едно наследство, да знаят кой е бил татко им. Следващото пътешествие ще е сред книгите, които ще създам, да сме живи и здрави (усмихва се).
Вашето пожелание към читателите на Kafene.bg?
Моето пожелание ще бъде това, което написах към моите синове в книгата „Експедиция Аргонавтика“, не спирайте да мечтаете!
Снимките са от личен архив на Теодор Троев.