Радослав Парушев е част от онова поколение, което свикнахме да наричаме съвременни български писатели. С типично самочувствие на човек, който знае какво прави и с чувствителността на интелигентния човек, Чарли, както е известен в арт средите, написа един от най-зашеметяващите романи в последно време. "Project DOSTOEVSKI" е книга, която ви оставя без дъх. Не вярвайки, ще преобръщате страниците, за да се убедите, че не бъркате името на автора – Радослав Парушев. Интересен, завладяващ, интелигентен роман. Книга, каквато не сме чели от български автор.
Ако вече сте прочели някоя от книгите на Чарли – "Никоганебъдинещастен", "Преследване", "Project GiGaMono", значи знаете какво да очаквате.
Не… всъщност нямате и ни най-малка представа за приключението, в което ще ви въведе. Но опитайте.
Заинтригувана от пътешествието, на което ме поведе последната книга на Радослав Парушев, учтиво се обърнах към него да разкаже малко повече за себе си и "Project DOSTOEVSKI". Ето какво ни открехна той…
Как започнахте да пишете?
Ами … то, как да ви кажа, не пита… Започва да те напъва отвътре и не те оставя на мира, докато не започнеш. Мисля, че човек се ражда писател – няма как да седнеш и да си кажеш, абе, я да взема аз да стана един писател…
Колко време Ви отне да напишете „Project DOSTOEVSKI“?
33 години, как колко! За по-малко време хубав роман няма как да се получи, от мен да го знаете.
Как се появи идеята за последната ви книга?
На една вечеря с приятелката ми. Споделих й, че е огромна загуба, че Достоевски е починал, преди да довърши продължението на „Братя Карамазови”. Ами, ами, контрира ме тя, написал го е, само че в някое друго измерение, в което не е умрял. И тогава аз се плеснах по челото и си казах, как не съм се сетил до сега, почвам роман…
Какво мислите за съвременната българска литература?
Мисля, че когато издадох първата си книга (2004 г.) почти не можеше да се говори за съвременна литература у нас, тъй като имаше само едно-две заглавия и един-двама автори от поколението на деведесетте. Сега ситуацията е много различна – издават се много книги, като не всичките са графомански упражнения – трупа се количество, което неминуемо ще доведе и до качествени натрупвания. Има вече поне седем-осем доста добри автори, не съм така самотен.
Какво четете?
Препрочитам любимите си автори, твърде малко стойностни нови неща излизат. Предпочитам да продължа с анализите си върху Маркес, Еко, Борхес, отколкото да си давам парите за комерсиални графомани, каквито съвременния издателски бизнес бълва като на конвейр.
Откъде идва вдъхновението?
От Бог.
Виждате ли като филм последната си книга? Има някои доста футуристични моменти.
Надявам се някой добър режисьор да я види като филм, аз, все пак, съм просто писателя. След това някой добър продуцент и той да я види и да ни изсипе купища пари. Ако ще се заснема, няма как да е нискобюджетно….
Работите като адвокат. Черпите ли идеи от професията си, когато пишете?
Черпя най-вече средства за физическо оцеляване, каквито литературата в България не предоставя.
Имате ли вече впечатления от хора, които са прочели "Project DOSTOEVSKI“. Какви са коментарите?
О, преди всичко са положителни отзивите.
Вашето пожелание към читателите на Kafene.bg?
Прочетете книгата ми.