В днешно време по света съществуват много видове кафета, все различни едно от друго или по начин на приготвяне, или по вида храст, от който са взети, или по други неведоми причини, за които няма логично обяснение. В тази статия, може би е по-добре да го наречем интервю, ще разберете що за кафе е това турското кафе.
За пръв път се запознах с него в едно от първите (по неговите думи) кафенета. Хаким от Халеб и Шемза от Дамаск са първите двама, които започват конкуренцията и отварят по едно голямо кафене, където предлагат обекта на нашето интервю – турското кафе.
Предполагам, че толкова информация ви стига, затова преминавам към самото интервю. Бележка: Срещата ни беше в кафенето “Кива Хан”, където той вече дърпаше поредната порция хашиш, облегнал се на подозрително изглеждаща и странно мърдаща възглавница, държейки в ръце собствената си напитка. Настроението му беше доста добро и затова отговорите му бяха доста изчерпателни.
– За първи въпрос, ще те попитам: защо си се кръстил точно “турско кафе”?
– Всеки ме пита това. Значи виж сега каква е работата, ефенди – аз имам много имена. Наричат ме и гръцко, арабско или арменско кафе, в зависимост от това, къде се намирам в момента. Избрал съм името турско, просто защото ми харесва най-много в Турция. Тук е моят дом.
– Добре, а би ли споделил с читателите какво точно представляваш? Има много невежи сред тях, сестра ми например дори не те е чувала.
– Машаллах! Това не е добре. Че аз съм известен в целия Близък Изток, Северна Африка, Кавказ и на Балканите, ефенди. Мене всички ме знаят. Но както и да е, аз съм кафе, сварено от фино смлени кафени зърна в кафеник, често със захар, и ме сервират в чаша с утайка на дъното. По тази утайка и става врачуването. Затова аз съм предпочитаното кафе от гледачите, ефенди.
– Вярно ли е, че в Израел те наричат cafe botz, в превод “кално кафе”?
– Ефенди, не бива да се обиждаме така, нали? В известен смисъл – да, вярно е. Вероятно е заради утайката на дъното. Важното е, че и там ме харесват.
Не забравяй, че в Гърция са ми сменили името от “турско кафе” на “гръцко кафе” по времето на Кипърската криза, когато през юли 1974 г. турците навлизат в Кипър. От страх са го направили, слава на аллах. Искали са да сменят цялото ми наименование, но не са успели, защото нямат еквивалент на “кафе” на гръцки. Иронично, а, ефенди?
– Това не е моя работа. По-важно е да кажеш как те приготвят, защото мястото за статията е на привършване. Казвай си всичко от началото до края!
– Добре, добре, ефенди. Така… в началото аллах създаде небето и земята, и каза …
– Може би не от не чак толкова начална позиция?
– Разбира се, ефенди, просто се пошегувах. Необходимите съдове и прибори, по традиция, за моето приготвяне, са кафеник, наречен джезве, лъжичка и подходящ котлон. Съставките са фино смляно кафе, студена вода и захар по желание. Времето за сваряване е около 5 минути, а традиционните чаши нямат дръжки и се държат с върха на пръстите. Пие се бавно, а с локума, сервиран заедно с него, просто ще разберете истинското значение на думата “наслада”.
– Добре, благодаря за интервюто и продължавай в същия дух. Желая ти успех!
И нека аллах да бъде с теб! Опа, грешна реплика извадих, ефенди…