автор: Десислава Томова
На 6 август Националният музей „Земята и хората“ отбеляза за десети път Деня на милосърдието. Събитието изразява състраданието към жертвите на атомните бомбардировки в Хирошима и Нагасаки, войните и тероризма, както и усилията на милиони хора на Земята за изграждане на свят на устойчиво развитие, в който хората да живеят в хармония с Природата и помежду си.
Само на този ден в залата на Гигантските кристали се експонира “Камъкът от Хирошима”. Гранитният камък е част от трамвайната настилка, която е била изложена на въздействието на атомния бомбен взрив в 8.15 часа сутринта на 6 август 1945 г. На него е изобразена релефно Богинята на Милосърдието Каннон. По инициатива на г-н Мичио Умемото, основател и Председател на Асоциация “Камък за мир” изображението е гравирано на общо 188 къса и е изпратено до 188 държави в света като послание за мир.
Официалната церемония започна в 10.00 ч. През деня гостите и посетителите положиха цветя пред Камъка от Хирошима и обгорени тухли от католическия храм в Нагасаки и написаха своите послания за мир. Част от цялата експозиция беше постерната изложба “Атомната смърт в Хирошима и Нагасаки”; две стихотворения посветени на трагедията, зад камъка беше поставена живописната картина “Усмивката на дявола” от Кеазим Исинов, на табло в залата бяха закачени оригами-жерави, както и избраните творби от четирите издания на Фотоконкурса “Земя за всички” – Лоте Михайлова (“Свещената взаимност” и “Плодородие”) и Силвия Иванова (“Да съхраним чистотата”). Сутринта се изнесе рецитал на хайку поезия от японски и български автори. В експозиционната зала звучеше японска музика в памет на жертвите от Хирошима, подбрана от Рю Йоцуя в изпълнение на Филхармоничния хор на Токио по текст на Тамака Хара и музика на Хикару Хайаши.
По-любознателните можеха да се запознаят обстойно с Пакт Рьорих – първият международен договор за защита на паметниците на културата, на художествените и научните институции и техния персонал в мирно време и по време на въоръжен конфликт. Чрез Пакта Николай Рьорих поставя въпроса не само за неприкосновеността на паметниците на културата, но и за опазването на културата като основа на мира на Земята.
Снимка: Десислава Томова