На 2 септември 2026 г. излиза романът „Кестените на човешката душа“ на Драгостина Крумова: приказка за всяка жена, в която танцува самодива
Алина е на трийсет и девет. Тя рисува, съзерцава, безумно обича движението, природата и не толкова нетърпението си. Привлича я огънят на стихийното изживяване – опарва се, не ѝ харесва, но отново търси свещения пламък.
Алина преминава през света и себе си с любов към красотата, радостта, насладата… Но и с болезненото чувство за липсваща цялост. Докато едно пътуване в магичните Родопи не я отвежда до неочаквани срещи – със старец, който шепне на забравените езици на душата, с нишките на времето, които загадъчно се преплитат, и с безмълвния миг, в който Алина най-после се осмелява просто да бъде.
Драгостина Крумова завършва българска филология, а по-късно придобива следдипломна квалификация „Банки и банково дело“. За кратко е учител в родния си град Грамада, след което над три десетилетия професионалният ѝ път преминава в банковия сектор.
Самобитният северозападен край ѝ подарява тишината, усета към невидимото в човека и способността да разпознава доброто отвъд думите. Любовта към словото, към българското и към човешките истории я връща към литературата. Дебютният ѝ роман „Кестените на човешката душа“ е нейната благодарност към живота.
Драгостина Крумова – Обичта ражда обич, умножена по безкрайност!
Интервю
Как се зароди идеята за „Кестените на човешката душа“?
Съвсем неочаквано, в ранната есен на 2024 г. когато разхождайки се из Борисовата градина си събрах няколко кестена. Погледнах ги и сякаш мама ми проговори. „Колко са красиви, и аз много ги обичах“. Прибрах се, усмихнах се на снимката ѝ, отворих компютъра и започнах.
Какви са темите, които заложихте в центъра на романа и защо са толкова важни за вас?
Природа, планина, море, благословената българска земя, както и човекът със своите тревоги и радости. И онези сакрални неща, скрити дълбоко в душата му. Защото човешкият живот е най-големият дар.
Имахте ли конкретна концепция за развитието на сюжета и героите от самото начало и промени ли се тя в процеса на работа?
Категорично нямах, но щом седнех да пиша, нещата просто се случваха.
Какви предизвикателства срещнахте в процеса на писане?
Колко и до каква степен героите ми ще са убедителни и истински. Опитвах се да избягам от себе си и мисля, че почти успях (но не изцяло). Стараех се да укротя емоциите си, за което значително помогна и редакторката ми Стефка, която се справи брилянтно.
Кое е най-важното послание, което искате да отправите към читателите с тази приказна история?
Посланието, което искам да отправя, е да събудим и съхраним онази божествена частица, която Творецът е вложил във всеки от нас. Нека човеците се върнем към себе си и към любовта, без която не можем. Защото нищо не става без обич, а когато обичта срещне обич, тогава става чудо. Дали ще е човешки живот, произведение на изкуството, постижение, роман, картина… Няма значение. Обичта ражда обич, умножена по безкрайност!
Благодаря на двете божествени момичета Соня и Стефка, без които това нямаше да се случи. Соня повярва в мен, в историята и в емоцията, която носи. А Стефка шлифова думите до съвършенство!
Предстои представяне на романа в София през октомври. Авторката ще вземе участие в Алея на книгата в София през септември за среща с автограф на щанда на издателството на книжното изложение.