Априлското "Поетично кафене" се състоя на 3 април в театър "София" и беше посветено на "Поезия и музика". Ето стихотворенията на Юлияна Янкова, Агапея Полис и Иван Груев, представен от Донка Чолакова.
Юлияна Янкова
Влезе в душата ми
и я изпълни до дъно.
От край до край,
До милиметър.
Как го направи?
Кога?
Не разбрах.
Ала прозвънна вселената
и полетях.
Сякаш Господ целуна
душата ми.
Сякаш птиците
онемяха за миг и запяха
отново,
за да приветстват
твоето идване.
Кой си ти?
Какво искаш и търсиш?
Как можа?!? – да ме превърнеш в дърво,
устремено към безкрая
на времето
и да свиеш гнездо
в клоните му?
Не те очаквах.
Нито те търсих.
Нито искам да знам оттговорите
На всички въпроси.
Искам само
да останеш в душата ми,
да останеш в клоните и в очите ми
и да те има.
Някъде
във вселената.
2004 г.
Стихотворението "Когато" от Агапея Полис
Когато замръзне навън свободата,
когато завеят ехидните дни,
когато от страх се покрият лицата
и черният сняг съвестта наводни.
Когато разпятия блудни извикат,
когато светии във грях суетят,
когато зачатия, урудни, бликат
и ъглите, всичките, смърт ни шептят.
Агапея Полис
Когато на злото отпуснеме края,
когато на свои и чужди делим,
когато земята лелее за рая
и само копнежът лети обозрим.
Когато във спомени пъшкаме, тлеем,
когато вълшебствата трудни са нам,
когато гневът от душата излеем,
и с болка нахраним очите, аз знам –
Тогава, едва, дъхът ще пресъхне,
тогава, едва, ще дочака мирът,
тогава, едва, светът ще настръхне
и трескаво всички ще търсиме път.
Тогава ще питаме "Има ли пролет?",
тогава ще викаме "Има ли цвят?",
тогава ще търсиме Божия полет
и тежки молитви отвред ще цъвтят.
Тогава в духът ни, от факли запален,
Тогава ще грейне покаяна кръв,
тогава от прошка ще бъдем погалени
и с вяра ще гоним живота, със стръв.
* * *
Когато туй, всичкото, стане и нищо
от истина жива не ще ни възпре –
тогава, едва, озарени ще вдишваме
и смъртният съд, чак тогава ще спре.
Донка Чолакова представи стихотворението "Паганини" на Иван Груев. То има различни версии из Интернет
пространството. Версията, която прилагам, е от страницата на библиотека "Родина", град Стара Загора.
Паганини
Да бъде музика. Неземна.
Да те люлее като стрък.
Но колко сила е потребна
веднъж да дръпнеш този лък.
Да сътвориш от осем ноти
надежда, мрак и светлина,
да свириш нежно – тих и кротък –
и диво – като сатана.
Да стигнеш до върха, където
след тебе не е стъпвал друг
и глас да чуеш от небето:
“Човеко, стига! Спри! До тук!”
До тук? А тъмната магия
да пари дългите ти пръсти
и вълците да спрат да вият,
а дяволът да се прекръсти.
Но щом със музика не можеш
една сълза да пресушиш,
на този връх като в подножие
цигулката си да строшиш.
Вижте още:
Роси Рос беше гост на априлското "Поетично кафене"
Снимки от поетичното кафене
"Еротичен саксофон" и 2 лирични миниатюри от Весислава Савова