от Ивайло Кицов
Стефан Китанов намери редакцията на някогашния рок вестник „РИТЪМ” през пролетта на 1993. Подозирам, че се е ориентирал по джангъра, който ние, неговите редактори, вдигахме всеки вторник в публичното пространство… „Не прилича на луд!”, подхвърли с бодливото си чувство за хумор Чавдар Чендов, тогава директор на „РИТЪМ” ООД. И отиде на среща. А насреща ни стоеше един леко притеснен, но силно възторжен и сърцат млад мъж. На когото тепърва му предстоеше да се превърне в Кита. А пък на нас, редакторите, ни предстоеше да отстоим нашата кауза Музиката! Завинаги. С каталога на пилотното издание на Рок Филм Фест. 33 музикални филма, 17 от които непоказвани у нас досега. Ето така – със светли боже!, и тъмна (пенлива) мъка и с емоционален гръм започна всичко. От кожената чанта на господин директора на Дома на киното – Китанов, излизаха ли излизаха още и още, още и още видеокасети… Няма ли край тоя съспенс на сцените в Уудсток и Монтерей; по Акустичните маршрути на оная, дяволската, на 12 такта и 3 акорда; или около Медисин Бол?!… Хей, а кой ще списва вестника?! И ако ние бяхме неколцина войни на перото, то Пърси, отговорният редактор, както му викаха тогава на графичния дизайнер, бе един за всички – под едната мишница с рулоните на вестника, с цветоотделките от каталозите, под другата.
После „РИТЪМ” се превърна от седмичен вестник в лукозно месечно списание, а Рок Филм Фест разпери плещи до София Филм Фест. Днес, 20-години по-късно, фестът има в дискографията си международни признания, авторитетни статуетки, наздравици от световни знаменитости и толкова километри филмова лента, че биха стигнали на Кристо да опакова цяла Европа.
И ако Рок Филм Фест дебютира с рока от края на 60-те до началото на 70-те, то второто издание взе камертон от предишното за акценти от музиката до края на 80-те и началото на 90-те – отново с помощта на Британския съвет и СБФД, за да изгради мост, по който стойностната музика да мине тържествено към киносалоните в България, да се онагледи в сърцата на меломана. Друго е, когато слушаме и с очите си, нали?! Нито едно издание на феста не разлепи афиш без продукция, документираща силната прегръдка между музика и кино. Да я аплодират на живо, у нас се изредиха грандове като Алън Паркър, Тони Палмър, Питър Нийл, Лех Ковалски, Вим Вендерс, Робин Махони, Патрик Хъмфрис, Джери Шацбърг, барабанистът на Джими Хендрикс – Мич Мичъл, Чехомор, Баба Зула… Тънка ценителска тръпка, овкусена с оригинална рок поезия, съпътстваха нашите текстове в каталозите. През емоционалното пространство на „посветената” общност минаха Янко Терзиев, Димитър Бърдарски, Александър Янакиев, фотоасовете Асен Тонев, Димитър Гочев, Калин Руйчев и Елена Ненкова, Анко Корманов, Дечо Чипилов, Антоний Арнаудов, Тома Спространов, за по едно питие в редакцията се отбиха Евгений Дайнов, Анна-Мария Тонкова, Борето Колев, Ивайло Крайчовски, Светлана Комогорова-Комата. А екипът на „РИТЪМ”, вече с Кита на борда, бе все така гостоприемен – Чавдар Чендов (светлина по пътя на душата му), Юлиана Танчева, Стефан Попов-Пърси, Милко Стоянов, Албена Драганова, Румен Янев, Радосвета Дойнова и моя милост – накрая (в безуспешен опит да затворя вратата след себе си).
Roooooоck! За Кинокита днес. От мен. С пожелание да не сменя Господа си. И с персонални благодарности. Беше прекрасно и половина!
Пак сте вие, г-н Китанов!
Ивайло Кицов
Рок Филм Фест бе съвместно събитие на Британския съвет и Дома на киното и имаха две издания – 1993 и 1994. В основата на организацията от страна на Британския съвет в София бяха Джоана Морис, заместник директор, и Десислава Стойчева – ръководител на отдел „изкуства“. Решителна намеса в програмацията имаше Найджъл Крос, който тогава работеше за Британския съвет в Лондон. На първия РФФ специални гости бяха Мич Мичъл (барабаниста на Джими Хендрикс Екпириънс), режисьорът Питър Нийл („Експириънс“, „Гластънбъри Феър“), критикът Патрих Хъмфрис („Воуг“) и Найджъл Крос. Гост на РФФ 1994 беше Тони Палмър. Прожекциите бяха в Дома на киното и кино „Одеон“. И двата фестивала се откриха с концерти в Летния театър, организирани от Радио „Тангра“.
А ето и филмите,
които са включени в специалната фестивална секция
20 ГОДИНИ РОК ФИЛМ ФЕСТ
200 Mотела / 200 Motels
САЩ, 1971, 98’, документален / Режисьор Тони Палмър, Франк Запа
Историята, осеяна с изпълнения на бандата на Франк Запа „Мадърс ъф Инвеншън” и на Кралския симфоничен оркестър, разказва за живота на музикантите на път. Основната им грижа е да намират красиви групита и да си получават хонорарите за участията…
10 март – Евросинема – 17.15 ч.
28 март – Люмиер – 21.00 ч.
Дневник на Уудсток / Woodstock diary
САЩ, 1994, 180’, документален / Режисьори Д. А. Пенбейкър, Крис Хгедюс и Ерез Лауфер
Ако има събитие, което олицетворява протестите и пикниците от „лятото на любовта”, то това е Уудсток. 35 години по-късно то е част от музикалната митология и ако преброим тези, които твърдят, че са присъствали, цифрата ще надхвърли милион.
15 март – Евросинема – 20.15 ч.
31 март – Дом на киното – 20.30 ч.
Куин в Будапеща ’86 / Hungarian Rhapsody: Queen Live In Budapest ‘86
Унгария-Канада-САЩ, 1986/2012, 115’, документален / Режисьор Янош Жомболай
До всички фенове на „Куин”: сега имате възможност да гледате значимия филм-концерт на голям екран в осъвременена версия, с high definition образ и звук 5.1 съраунд – фантастична възможност да се порадвате на магията на „Куин” на кино.
16 март – CINEMA CITY – 21.00 ч.
25 март – Дом на киното – 21.00 ч.
Ленард Коен: Bird on a Wire / Bird on a Wire
Великобритания, 1983, 95’, документален / Режисьор Тони Палмър
През 1972 г. мрачният фолк философ Ленард Коен потегля на европейско турне, което стартира в Дъблин и завършва в Йерусалим. С бюджет само от 35 хиляди британски лири Тони Палмър го следва от град на град с екипа си от четирима души.
9 март – Евросинема – 17.45 ч.
12 март – Люмиер – 18.30 ч.
Лорд Бънди от София / Lord Bundy from Sofia
България, 2013, 80’, документален, Режисьор Иван Трайков
Разказ за съдбата на първата българска рок-група от началото на 60-те – времето на Студената война, тоталитарните догми и борбата за свобода на тогавашната младеж. „Порасналите момчета” разказват за някогашното и за съвременното измерение на рока.
18 март – Дом на киното – 20.30 ч.
Пинк Флойд: Стената / Pink Floyd: The Wall
Великобритания, 1982, 95’, Режисьор Алън Паркър
Разказ за Пинк – рокзвезда, която се заключва в хотелската си стая, за да се спаси от света. Той си седи пред мигащия телевизор и си припомня живота и събитията, довели до неговата изолация. Цялата история е разказана в песните на „Пинк Флойд“.
9 март – CINEMA CITY – 21.00 ч.
23 март – Люмиер – 20.30 ч.
Последният концерт на Крийм / Cream’s Farewell Concert
САЩ-Великобритания, 1977, 55’, документален / Режисьор Тони Палмър
Историческият последен концерт в Роял Албърт Хол в Лондон на една от най-великите рок групи в историята – Крийм, е заснет и монтиран с динамиката на тяхното наелектризиращо изпълнение.
8 март – Евросинема – 19.00 ч.
25 март – Дом на киното – 18.30 ч.
All My Loving / All My Loving
Великобритания, 1968, 55’, документален / Режисьор Тони Палмър
Филмът се е съсредоточил предимно върху британските рок легенди (нищо че в него се говори за „поп музика”). Комбинацията от концертни изпълнения и наситени с ексцентричност интервюта води до халюциногенно, психеделистично преживяване.
8 март – Евросинема – 19.00 ч.
25 март – Дом на киното – 18.30 ч.
Neil Young Journeys / Neil Young Journeys
САЩ, 2012, 87’, документален / Режисьор Джонатан Деми
През май 2011 г. Нийл Йънг пристига в легендарната зала в центъра на Торонто – „Маси Хол”, където изнася последните два концерта от световното си соло турне. По пътя до Торонто Йънг разказва спомени за младостта си на режисьора Джонатан Деми.
15 март – Дом на киното – 22.30 ч.
26 март – Дом на киното – 20.30 ч.
31 март – Дом на киното – 13.45 ч.