първи снежинки
катерицата се стряска
от своята опашка
* * *
пъртина
в страни от нея
само женски стъпки
* * *
йордановден
кръстът
удря на камък
* * *
дълго лети косът
на кое дърво
да събори снега
* * *
уж беше
съвсем малка пързалката
а в края й вече съм възрастен
* * *
рина сняг
с всяка лопата
по-близо до пролетта
* * *
снежен човек
колко синигера
ще се съберат на моркова
* * *
и с новите
и със старите обувки
една и съща дупка на чорапа
* * *
хъркаме двамата с дядо
върху кого ли ще падне
снегът от улука
* * *
скреж по прозорците
само слепият знае
коя е неговата спирка
* * *
дърво след дърво в печката
и пак не може да се стопли
празната половина на леглото
* * *
всички стъпват в човешката следа
кой ще стъпи
в следата на врабчето
Владсислав Христов е поет, фотограф и журналист. Издадени книги: “Снимки на деца” (кратки прози, 2010), “Енсо” (стихове, 2012, номинирана за наградата “Иван Николов”), “Фи” (стихове, 2013), "Германии" (стихове, 2015). Член e на международната организация “The Haiku Foundation”. Носител е на първи награди от множество конкурси, включително международни. Последното му участие е със свои стихове в първата антология на съвременната българска поезия на арабски език – „Вятърът разпръсна моите слова“.
Вижте още:
5 кулинарни хайку от Владислав Христов
Владислав Христов: Във фотографията всеки е ученик