Ивайло Борисов (1976) пише всевъзможни неща. Голяма част от тях не са виждали бял свят. Други са ставали достояние на четящата публика по различни канали – онлайн и офлайн. „01” е първият му роман. Иначе не може да обясни еднозначно с какво се занимава.
„01” е книга за младия човек с големи амбиции и стремежи, роден в неподходящо време и на неподходящо място. Книга, плод на реалността без розови очила и „Деанксит”. Свеж и некомплексиран очерк за живота на не-обикновения човек – човека, за когото „не може” и „трябва” са частици от чужд, непонятен свят; човека, който държи да получи онова, за което е платил; нетипичния българин – онзи, който не намира невежеството и примитивността за нормални. Книгата е
подигравка и на места безжалостна гавра с българската реалност – късния соц и ранния див капитализъм, българските порядки и криворазбраната „българщина”.
Харесвам тази книга. Много се смях. Станах addictive. В нея езикът служи добре – не е оставил здраво място по българските манталитети. Авторът разкъртва традицията, соца, прехода и слави подходящо капитализма и неговите герои. Движи се между Хенри Милър и Айн Ранд. Прави място за добра литература и живеене. С две думи: Ивайло Борисов става. Надявам се и на живо.
Виргиния Захариева
В ръцете ви е книгата на един жизнеутвърждаващ, пишещопрохождащ, светъл човеконенавистник. Ще стане ли от Ивайло Борисов голям писател – предлагам ви сами да прецените. Това, което е сигурно – че държите смешна, динамична, написана изцяло на уличен език история на българския хейтър. Една от възможните истории за онези, на които пожелаваме: „Не се намразвай от сутринта, спи до обед!” Колкото повече такива истории – толкова по-добре. Ще се изненадате какво се е случило през последните 20 години в главите на младите българи, докато вие сте смятали, че неизбирането на Петър Стоянов за втори президентски мандат е било истинската катастрофа на прехода.
Любен Дилов-син