Талантливият ни поет Ясен Василев бе отличен с награда на фестивала "Мелнишки вечери на поезията", който се проведе миналата седмица. Отличието се явява 13-то поред за младия български автор, но и първо международно. Представяме ви две от наградените стихотворения на Ясен, които той предостави на Kafene.bg, специално за вас:
Страшният съд
наближаваме края на света: имам предвид пространството
където земята е отсечена времето не мърда и отдолу бездната повръща мрак
в тази къща на ръба на света свят ни се вие веят ветрове и сънищата ни пустеят пуловерите ни настръхват и главите като стомни се пълнят с чужда памет
стопаните отдавна са почва зидарите – пепел
а които тука живеят се движат в стените
през прозорци излитат и се хранят единствено с поглед:
от кашкавал отрязана пита – луната в небето – сребърно блюдо
и едно трето зорко око бавно повдига клепач отваря се
неутолимо
неумолимо
и вечно
В кладенеца на живия, който ме вижда
аз видях тука онзи който ме вижда
но ти не го търси брат търсачът на вятър и пустош
е обречен пъзелът защото няма нареждане а сега
загубен в зеницата перото и сърцето му пулсират в
слепоочията ми и се избистря каменният промисъл:
една последна капка жажда безмилостно вградена
вода в утробата на камъка пламъкът разкрива във
всеки вътре холограмата и прах при прахта песен
при песента а слепият да сменя гледната точка