автор: Десислава Томова
Явор Кърпаров е роден в София през 1980 г. Учи в Техникум за хранително-вкусова промишленост, след което е студент в Спортната Академия по специалността „Туризъм-ориентиране“ в Треньорски факултет. В момента кара трети курс. Занимава се активно с кино. Участвал е на конкурс за сценарий за късометражен филм на Nisi Masa на тема „Туристи“ – класира се за втори кръг в Хелзинки.
Любовта му към изкуството
Произлиза от мен самия. Не мога да кажа, че майка ми и баща ми са ме възпитавали по такъв начин или са искали да правят от мен човек на изкуството. Аз не разбирам какво точно означава да си артистичен. Ти си такъв какъвто си и нищо повече от това. Естествено ти се опитваш да правиш някакви неща в живота си, да ги промениш. Всичко, което успяваш е не да се промениш, а да се развиваш. Това е хубавото. Лошо е ако не успееш да вървиш напред. Ако правиш всичко самоцелно и си мислиш че това е, защото ти си такъв и то ти идва отвътре. Не е вярно. Направил си го, защото си се научил да го правиш. Шансът е много хубава черта на този живот.
Интересът му към киното
Когато станах член на „Арт група Хайде“ бях много заблуден относно киното и си мислех, че един филм се прави просто така: „Хайде да го направим“! Не знаех много неща: като например, че преди да направиш филм трябва да се опише всичко мотамо за да стане ясно на другите. Не знаех, че операторското майсторство е толкова сложен процес. Имах много наивни представи за киното. В последствие, когато влязох в тази асоциация първото нещо, което се научих да правя там е да пиша. Задавахме си задачи по разни теми и се опитвахме да пишем късометражни сценарии. Оттам развих добра писателска дейност. В момента все още работя върху няколко сценария и имам амбицията да ги направя пълнометражни.
Винаги съм се стремял да правя сериозни неща. От 3 години се занимавам активно с кино. Последното, на което се научих беше как се прави монтаж. Естествено не сам. Монтажиста ме научи на много неща. Показа ми магията на киното като цяло. Беше изключително интересно и много полезно за мен.
Изяви
Във филма „Поп Метал“ (2007 г., 13 мин. , цветен, игрален) аз съм сърежисьор заедно с Катерина Борисова. С него участваме в онлайн конкурса за късометражни филми на Jameson. Във филма се разказва за любовта в съвременния свят. За това колко много всъщност всички сме прикрити и потайни и колко трудно е да покажем себе си. Обикновено, когато покажем истинската си същност хората рядко ни приемат. Историята, която разказваме е представена забавно, с чувство за хумор. Едно момче, което в обикновения си живот живее с майка си и се увлича по метъла, от време на време му прищтраква някаква идея и се облича като монах, като поп. По този начин ходи по улиците и в един прекрасен слънчев ден среща едно момиче и започват да си говорят. Става някаква връзка между тях. В момента, в който той се опитва да й каже тя го отблъсква.
Режисьорската работа по филма
С Катя си разделихме тежестта. Бюджета не ни позволяваше да заснемем сценария във вида, в който беше. Трябваше да орежем много голяма част от него и да го променим. От художествена гледна точка имахме спорове за края на филма. Дали да бъде раздяла или да бъде събиране. В крайна сметка мое беше решението да се разделят.
Любими филми
Френският филм „Ад“ на реж. Дани Станович; Корейско кино – Ким Ки-док; харесвам финландското, норвежкото и особен много шведското кино. Когато гледам филм искам в него да има смисъл. Това е определящото, по което си избирам филмите и по което ми харесват. Ако гледаш един филм като „Sun Shine“ – няма какво да видя там, няма какво да ме впечатли.
Проявленията му като режисьор и сценарист
Да съм режисьор ми е много трудно. Не съм толкова организиран, не мога да взимам бързи решения и да знам във всеки момент какво да изисквам и как да го направя. За да пиша от мен се изисква да имам драматургично мислене и да махам излишните неща.
Снимането на филми
Под напрежение.