Днес от 14 до 20 часа в софийската галерия “Astry” (ул."Цар Самуил" 34) ще се състои изложба живопис “Божествата не искат да ги гледат” на Юлия Станкова.
Божествата не искат да ги гледат
Като коментира Осмата Буколика на Вергилий, Сервий напомня, че: "божествата не искат да ги гледат".
Това твърдение ми подсказа ключа за моето тълкуване на мита за Орфей.
Орфей прониква в царството на сенките, за да изведе оттам любимата си жена Евридика. Заради способността му да омайва, да носи наслада с музиката си боговете го допускат по-близо от всеки друг до техния тайнствен свят – светът на нероденото,
от който никой не се завръща. Светът, който необратимо е погълнал Евридика. Божествата забраняват на Орфей да се обръща назад, докато напуска царството им, защото погледът към тях би нарушил самата им божествена същност. От гледащи те ще се превърнат в гледани, губейки върховенството на последния и единствен поглед – божествения поглед. Така би се затворил един омагьосан кръг, би се нарушил величествения порядък на битието.
Такъв е и смисълът на забранения райски плод. След изяждането му Адам и Ева проглеждат за своя отец и заедно с това се изравняват с него.
Според Селинджър забраненият райски плод е "натъпкан с логика". Аз бих казала, че той е бил натъпкан с познанието за божествата.
В светлината на казаното дотук Орфей се очертава като трагична личност. Трагизмът се таи в това, че той долавя измерението на дързостта си да наруши тишината на мъртвите, предусеща, че извършеното от него е непростимо. Още преди да се е обърнал назад, той е знаел, че вместо от Евридика той е следван от фантом – лъжлива маска на тъмнината. Страшното му предчувствие се сбъдва и в този момент той осъзнава, че е загубил Евридика завинаги,
а заедно с нея и основанието за своята музика.
Митовете са мястото, където величественият диалог между смъртните и божествата е възможен. Като ги изобразявам, аз се включвам в този диалог и това ме изпълва с несравнимо щастие. Щастието да отпивам от извора на любовта и да изричам откровения.
Юлия Станкова