Юлия Спиридонова е известен млад български автор. Работи като сценарист и райтър на свободна практика. Има над 400 заснети сценария, излъчени по БНТ. Автор е на няколко куклени поредици за "Лека нощ, деца" и на седмичното тийн предаване на БНТ "Здравей" – за интернет и електронни игри. Автор е и на приказни поредици за деца (сп. "Родители", сп. "Диалог" – Холандия) и на куклена пиеса. Публикувала е разкази в български литературни списания, но голямата й любов е литературата за деца. Има няколко издадени книги: "Гугулетата" (1999), "Приказки за гугулета" (2000), "Приключения с Джиго" (2003), романът "Любими попътечо" (2007), спечелил конкурс на СБП. Романът за тийнейджъри "Тина и половина" (2009), първи роман от фентъзи трилогия "Страната на сънищата. Любими попътечо" (2009) и "Кръстьо, частен детектив. В Долната земя" (2009). Предлагаме ви да се запозанете по-отблизо с един от най-интригуващите съвременни български автори Юлия Спиридонова, известна най-вече като Юлка.
Има ли интерес и търсене към български автори на книжния ни пазар, според теб?
Аз съм страстен читател и гледам от моята, читателкса кула. Дълго време читателите „имаха алергия” към българските книги. Напълно споделях това отношение, даже усещам, че трудно го преборвам все още. Когато прочетох Елена Алексиева, даже си казах: „Страхотна е! Пише, все едно не е българка!” Хм, май не е смешно… През деветдесетте имаше автори (предимно на фентъзи, модерен у нас жанр тогава), чиито псевдоними бяха английски имена (или въобще, чуждестранни). Чувала съм и такива реплики: „Абе, този Джон Смит не е лош, ама се оказа, че е българин”. През последните години обаче доверието на читателя бавно, но сигурно се завръща. Просто се появиха истински добри автори, автори, които хората харесват и четат с удоволствие.
Намираш ли достатъчно подкрепа в писателските си начинания? Достатъчни ли са наградите, за да те мотивират да продължаваш напред? Кое те вдъхновява? Откъде идват историите ти?
Не очаквам и не търся подкрепа, ако под подкрепа се разбират фондации, програми, спонсори и пр. На мен ми харесва пазарната икономика. Харесва ми частното книгоиздаване. Честно е. Ако книгата ти е добра, ще ти я издадат. Читателите ще си я купят. Аз работя с професионалисти, с книгоиздатели, които работят така, както се работи в така наричаните от нас (с мъка и завист) „нормални” държави. Подкрепа получавам от издателите си, което е много важно за мен. А наградите са хубаво нещо. Приятно е да те наградят. Но едните награди не би трябвало да са най-важното за един автор. Най-важното е да те четат. Да виждаш, че от усилията и труда ти има смисъл. Аз работя за читателите си с обич и уважение. С надеждата да ми отвърнат по същия начин. Много съм трогната и много щастлива, че това става. Това ме вдъхновява и ми дава сили да работя. А историите идват сами при мен. На бял, крилат кон. Обаче още не съм го видяла този кон, може би защото съм късогледа.
Ако беше министър на културата за един ден какво би променила?
Щях да си взема отпуск. Аз категорично не ставам за министър. Ужасно съм срамежлива и смотана. Лош организатор съм, вероятно като администратор съвсем няма да ме бива. На всичкото отгоре не помня цифри. Ще взема да дам огромна субсидия за кино, пък на другите нищо. Хем ще имам лична изгода от това, участвам в два филмови проекта. Ето, че вече излязох корумпирана. А още даже не съм се пресрамила и не съм влязла в министерството, стоя си отвън на дъжда!
Рисуваш ли още? Ще видим ли отново твои книги, илюстрирани от теб?
О, аз никога не съм рисувала. По принуда илюстрирах най-аматьорски (с молив и изплезен език, като двете често се бъркаха едно на друго) само книгите за гугулета. Мога да рисувам само гугулета. Може би, ако има още гугулски книги…
Любимите ти български автори? Тези, които трябва да се изучават и в училище, според теб?
Моите любими детски български автори не са малко… Но ще се опитам да направя едно кратко списъче:
Братя Мормареви („Войната на таралежите”, „Васко да Гама от село Рупча”, „Лили”)
Хаим Оливер („Рицарят на бялата дама”, „Федерацията на династронавтите”)
Веселин Райков („Пепе, владетелят на Ничия земя”)
Кирил Божилов („Трите момчета и Роска”)
Кирил Топалов („Бягай… Обичам те…”)
Любомир Пеевски („В горите на принц Мъхомъх”)
Георги Константинов („Туфо Рижия пират”)
Иван Остриков („Съвсем необикновен подарък”)
Борис Априлов („Лиско” и „Шестте пингвинчета”)
Мая Дългъчева („Пъстри приказалки”, „Коледните чудеса”)
Чавдар Шинов („Откраднатият автобус” , „Винтчето Прокопчо”)
Павел Вежинов („Следите остават”)
Елин Пелин („Ян Бибиян”)
Николай Райнов („Приказки”)
Цветан Пешев („Трите златни лъвчета”)
Не знам доколко е добра идея да се изучават в училище (тези, които не се изучават). Тя, програмата и училището са такива, че по-скоро убиват интереса на децата, отколкото да го запалят. Така че май по-добре е… да не ги изучават в училище.
Най-трудното при създаването и издаването на една книга?
На мен най-трудно ми е началото. Аз винаги тръгвам бавно, с мъка. Пък го преправям, пък го мисля това начало! И все ми се струва тромаво. Обаче като тръгне от втората страница, само си върви. Най-много обичам финала. Там винаги има „та-да-да-дам!” С издаването е лесно. Намираш в интернет телефон или мейл, свързваш се с издателство и от там нататък е лесно.
Какво си пожелаваш за следващите си книги?
Пожелавам си всяка следваща книга да е по-добра от предишната.