Юлиян Петров е завършил НАТФИЗ „К.Сарафов” в класа на проф. Крикор Азарян. Има над 3О роли в театъра, сред които „Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка”, „4 СТАИ”, „Чинцано”, „Тунелджии” и др. Взимал е участие в реклами, късометражни филми и има над 10 роли в български и чуждестранни продукции. Ръководител е на театралният проект ,,ГогоДиди’’ или ,,В очакване на Годо’’. Едно интервю специално за ччитателиет на kafene.bg
Как се случва спектакъл като „В очакване на Годо“ в България през 2012-та?
Този спектакъл се случи на свободни начала. В основата на осъществяването стоеше желанието на екипа да интерпретира текста на Самюел Бекет, като потърси мостове с характеристиките на времето, в което живеем. Желанието ни беше да намерим съвременен облик на персонажите и темата.
И коя е вашата публика?
Нашата публика са хората, които аз лично наричам ,,предварително остарели или бързо живеещи’’.Това е така, защото възможността да се припознаят в основните персонажи е наистина голяма.Това са хората, които живеят десет живота в един.
Кое е най-предизвикателното в професията Ви?
Най-предизвикателно е да инспирираш безкрайно адаптивността си към автор, режисьор, спектакъл, филм, колеги. Това позволява да се случат истински срещи, защото за мен е важно да се опитам да усетя другия творец. И там, където се срещнем, е това, което ние ще поднесем на публиката.
А как протича един Ваш ден?
Имам късмета да не мога да отговоря на този въпрос, защото няма два еднакви дни в живота ми. Правя много неща, преподавам, играя, напоследък се преодолях и пробвах да режисирам. Може би аз съм един от онези с десетте живота в един –пълна шизофрения. Имам камина и дърва цепя.
Вие самият очаквате ли още Годо?
Очакването на Годо е грешката в главата ми тогава, когато усетя, че чакам да ми се случи нещо, гледам да го забравя и да го преодолея. Предпочитам живота да ме изненадва, а и когато работя, предпочитам да не очаквам нищо – то така или иначе не се знае какво ще стане.
Какво пожелавате на спектакъла?
Нищо! Това, което има да се случи, то се случва, интересно ми е да го наблюдавам. Да си водя записки и ако е в обсега ми, да го променям в действие.
А какво пожелавате на читателите на Kafene.bg?
Светлина.
Още в kafene.bg:
„ГогоДиди“ или „В очакване на Годо“