Чудо
от Камелия Аспарухова
Аз не съм вече девушка и почти съм забравила руския.
помня детските песнички и обичам Любе.
Ну Погоди е любимият ми от филмите
и зная, че мальчик означава момче.
Имам родствена връзка с две млади княгини.
И те са славяни… а аз съм …не знам.
В очите им свети най-синьото синьо.
Едната е тук, а другата там…
Не се казвам Татяна и за мен не стават дуели.
Цар Салтан не желае да бъде добър.
Онегин рисува прекрасно и пише стихове.
И не се страхува от думата – смърт.
Закърмен с Висоцки, Гена днес слуша рок.
Ползва е оборотное и до болка мълчи.
Сравнен с Чебурашка е доста висок.
Не вярва в клишета, любов, суети.
И някаква Анна заспива сама.
Сънува балет във езеро, тайно.
Жар-птица запява песен в нощта
и няма нищо, няма случайно.
Стихотворението беше част от Поетично кафене "Спомени".
Вижте още:
Спомени горещи като въглени и нежни като ласка
Този спомен – стихотворение от Ина Крейн