На 21 март отбелязваме Световният ден на поезията. Решението е на ЮНЕСКО и е прието на 3 ноември 1999 г. Целта на празника е да "придаде нов импулс и ново признание на националните, регионалните и международните поетически движения".
Честит празник и на Поетично кафене, което с търпение и постоянство всеки месец събира почитателите на това изкуство и насърчава хората да пишат поезият.
Без повече думи, ще припомним някои от стихотворенията, публикувани в Кафене.бг през годините.
Светлото и тъмното
от Агапея Полис
И двете са пред теб и чакат.
Кое ще избереш от тях?
И тъмното със зъби трака,
и светлото – във него бях!
Онази нощ ми се присъни –
там всички бяхме заедно.
Там нямаше дори и тръни,
и всичко беше праведно.
А вълците в тъмното черниѝ
разкъсваха труп подир труп,
от тези, които безверни
предадоха всичко накуп –
семейство, Родина и вяра,
и собствена чест, и народ
които в устата на зяра
предадоха своя възход.
Които се пъчеха смело,
със пъклена годрост дори,
които без обич и дело
в омраза до зрач, от зори.
се влачат и само да хулят.
Те знаят и с присмех на глас
човешки надежди да брулят,
и грачат кат гарги в захлас.
А светлото – всинца ни чака –
там няма ги тез бесове.
Българйо, вдигай байряка!
Че Бог в свобода ни зове.
Отвътре
от Августин Господинов
отвътре имаш
вселени някакви
отвътре си мека
като средичката
на бял ръчен
от селска фурна
и си чиста отвътре
другото се мие
другото са катрани
от дните
отвътре си огънче
на клечка кибрит
стигаш да пламна
но топлиш
аз съм по-скучен
отвътре съм твой
***
в сланата на двора
бабата щеше да намери
дюли и мушмули
вече загнили
без грам от позата
на нара например
щеше да ги вземе в джоба
на престилката си
за да ги стопли
можеше да ги свари
на компот или сладко
а можеше и да ги остави
в панера с портокалите
за да се отъркат и те
в една далечна екзотика
да обаче бабата я няма
и портокали в панера няма
а на дядото не остава друго
освен да свари дюлите
на ракия
и да пие сам
до готварската печка
вече изстинала
От сборника "Фи" на Владислав Христов
дясната ръка
държи книгата
лявата
ръката на любимия:
всяка нова страница
е раздяла
От сборника "Очакваното неочаквано" на Крис Енчев
моментът сграбчва собственото си време
напред и назад
назад и напред
по пътя
…
нарисувай ми една приказка
с много алено
като виното
в което те удавих
без да подозираш
От "Антология на корейската поезия"
Азалии (Ким Со Уол)
Когато си тръгнеш,
намразил вече моя лик,
аз без думичка дори
ще те изпратя да вървиш.
От Яксан в Йонгбьон
азалии цял наръч ще откъсна
и на пътя пред теб
ще ги разпръсна.
Стъпвай и отминавай!
Но нека твойта крачка
азалиите не прегазва!
Когато си тръгнеш,
намразил вече моя лик,
макар и в себе си да тлея –
дори сълза не ще пролея.
. . .
Можем да продължим до безкрай, но ще стане трудно за четене, така че – ето още няколко линка.
Ако ви имате любимо стихотворение за публикуване, сложете го в коментарите отдолу.
Райчо Русев с поетично начало на 2015